Куково лято в Бландингс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лъчезар Бенатов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Куково лято в Бландингс». Краткое содержание книги:
— Какво друго ви смущава?
— Цялата атмосфера в къщата е станала някак странна. — Той се приведе към Смит и прошепна пребледнял в ухото му: — Струва ми се, че новата прислужница е детектив!
Смит го изгледа търпеливо.
— Коя нова прислужница, другарю Трипуд? За човек като мен, напрягащ непрестанно ума си над дълбоки и възвишени теми, е трудно да запамети обслужващия персонал. Значи има нова прислужница?
— Да. Казва се Сюзан.
— Сюзан… Сюзан… звучи съвсем нормално. Тъкмо име за прислужница.
— Виждали ли сте някога истинска прислужница — запита разпалено Фреди — да мете под скрин?
— Защо, тя мете ли?
— Хванах я да го върши тази сутрин в стаята ми.
— Не е ли малко пресилено да си въобразяваме, че е детектив? Защо трябва да е детектив?
— Вижте, гледал съм купища филми, в които прислужницата или камериерката са детективи. Човек ще не ще започва да се озърта.
— За щастие — рече Смит — не е нужно да пребивавате в неизвестност. Знам безпогрешен метод, с помощта на който ще откриете дали тя действително е онова, за което се представя.
— Какво да направя?
— Целунете я.
— Да я целуна!
— Точно така. Идете при нея и й кажете: „Сюзан, колко си хубава…“
— Но тя не е хубава.
— В случая се налага да приемем, че е. Значи отивате при нея и казвате: „Сюзан, ти си такова хубава. Какво би направила, ако ей сега те целуна?“ Ако е детектив, веднага ще отговори: „Как смеете, сър!“, или може би още по-просто: „Сър!“ Докато една истинска прислужница, каквато съм убеден, че е, и която мете под скриновете от чисто престараване, само ще се изкиска и ще каже: „Ама и вие сте един, сър!“ Схващате ли разликата?
— Откъде усвоихте този номер?
— Знам го от баба си, другарю Трипуд. Съветът ми към вас, в случай че съмнението ви терзае и помрачава радостта от живота, е да я подложите на изпитание още при първа възможност.
— Ще си помисля — рече неуверено Фреди и изпадна в тъжно мълчание, което напълно задоволяваше Смит. Брътвежите на последния не допринасяха за насладата му от ласкавото слънце и упойващия мирис от безбройните цветя на Ангъс Макалистър. Не след дълго обаче събеседникът му се задейства отново. За разлика от преди сега в гласа му звучеше нова нотка. Тревогата бе отстъпила място на нещо, което можеше да се изтълкува единствено като смущение. Той се прокашля неколкократно, а елегантно обутите му ходила, гърчейки се в неловки осморки, застъргаха по каменния зид.
— Такова…
— Отново сме целите в слух, другарю Трипуд — рече учтиво Смит. — Говорете.
— Ами аз всъщност дойдох да ви питам за нещо друго. Вие наистина ли сте приятел на госпожица Халидей?
— Естествено. Защо?
— Ами… — Алена руменина покри младите страни на Достопочтения Фреди. — В такъв случай бих искал да вмъкнете някоя добра дума за мен.
— Да й кажа добра дума за вас?
Фреди преглътна.
— Аз я обичам, по дяволите!
— Възвишено чувство — откликна любезно Смит. — Кога доловихте, че ви обладава?
— Влюбен съм в нея от месеци. Но тя дори не ме поглежда.
— Това, разбира се, неминуемо създава препятствия — съгласи се Смит. — Допускам, че до голяма степен слага прът в колелата на голямата любов.
— Изобщо не ме приема насериозно. Смее ми се, като я моля да се омъжи за мен. Вие как бихте постъпили?
— На ваше място — рече Смит, след като обмисли въпроса — бих спрял да й правя предложения.
— Но аз не мога.
— Тц-тц! — поклати сурово глава Смит. — Здраво сте затънали, другарю. Но не се отчайвайте. Просто си кажете: „От днес нататък никакви предложения преди обяд.“ Справите ли се с това, следващата стъпка ще бъде да устискате и по време на следобеда. Така малко по малко ще откриете, че вече се освобождавате от вредния навик. Овладейте веднъж импулса за сутрешни предложения и ще видите, че нататък е по-леко. Най-трудното е да се откажеш от първото за деня.
— Сигурен съм, че тя ме смята за пеперуда, която пърха от цвят на цвят — рече Фреди, пуснал покрай ушите си безценния съвет.
Смит се смъкна от парапета и се протегна.
— Без съмнение, другарю Трипуд, би било интересно и обогатяващо да се навлезе в проблема, но за жалост трябва да ви напусна. Размисълът ме зове.
— Добре, но нали ще го направите?
— Кое?
— Да кажете добра дума за мен.
— Ако в хода на непринуден разговор възникне тази необходимост — отвърна Смит, — аз с радостен патос ще се разпростра нашироко върху вашите редки добродетели.
И той се изгуби сред храстите тъкмо навреме, за да избегне госпожица Пийви, която миг по-късно се стовари връз угрижения Фреди и му прави компания до обяд.