Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Изведнъж във видеото нещо затиктаква и новините се заменят, кой знае защо, със „Среща на непознат“.
Току-що се обадих на Джуд, но и тя не може да се оправи с нейното. Ааах. Ааах.
10,15. Вечерните новини започват след петнайсет минути.
10.17 ч. вечерта. Касетата не влиза.
10.18 ч. вечерта. А, на нея е „Телма и Луиз“.
10.19 ч. вечерта. „Телма и Луиз“ не ще да излезе.
10,21 ч. вечерта. Трескаво натискам всички копчета. Касетата започва да излиза и да влиза.
10,25 ч. вечерта. Сложих нова касета. Добре. Мини на „Запис“.
„Записването ще започне, когато сте в режим Настройка и натиснете кой да е бутон (с изкл. на Памет)“. Какво, за Бога, е режим Настройка? „Когато записвате от видеокамера, натиснете AV прог. източник 3 пъти, по време на двуезична трансмисия натиснете 1/2 и задръжте в продължение на 3 сек., за да избере езика.“
О, Боже. Тъпият наръчник ми напомни за преподавателя по лингвистика от Бангор, който беше тъй затънал в търсенето на добри изразни средства, че не можеше да произнесе едно изречение, без да започне да го анализира дума по дума.: Тази сутрин бих... а, разбирате ли, през 1570 година „бих“ се е използвало..."
Ааах, аах. Вечерните новини започват.
10,31 ч. вечерта. Добре. Добре. Спокойно. Азбестовата левкемия на Пени Хъзбандс-Босуърт още не е започнала.
10,33 ч. вечерта. Ура, ура. ЗАПИС НА ТЕКУЩА ПРОГРАМА. Успях!
Аах. Всичко побесня. Касетата започна да се пренавива, спря и изхвръкна. Защо? По дяволите. По дяволите. Оказва се, че във възбудата си съм седнала връз дистанционното.
10,35 ч. вечерта. В паника съм. Звънях на Шарън, Ребека, Саймън, Магда. Никой не знае как се настройва видео. Единственият познат, който знае, е Даниел.
10,45 ч. вечерта. Божичко. Даниел направо падна от смях, когато чу, че не мога да програмирам видеото си. Каза, че ще го направи вместо мен. Все пак поне се опитах да направя каквото мога за мама. Историческо и вълнуващо събитие е приятелите ти да се явяват по телевизията.
11,15 ч. вечерта. Хъмф. Току-що се обади мама. „Извинявай, мила. Не е по вечерните новини, а в «Новини за закуска» утре сутринта. Ще можеш ли да го нагласиш за седем сутринта на BBC 1?“
11,30 ч. вечерта. Току-що се обади Даниел. „Ъъъ, извинявай, Бриджет. Не знам, но нещо се обърка. Записал съм Бари Норман.“
18 юни,неделя
56 кг, алкохолни единици 3, цигари 17.
След прекарването на три поредни съботи и недели в полумрак, с ръката на Даниел мушната в сутиена, играеща си със зърното ми, сякаш е някакво мънисто против стрес, само от време на време немощно промърморваща: „Това точка ли беше?“, изведнъж изригнах: „Защо да не можем да отидем на кратко пътешествие? Защо? Защо? Защо?“
— Идеята не е лоша — кротко откликна Даниел и извади ръката си от роклята ми. — Защо не направиш резервация за следващите събота и неделя? Хубав хотел в провинцията. Аз плащам.
21 юни, сряда
55,5 кг (мн. мн. д.), алкохолни единици 1, цигари 2, тотофишове 2 (мн. д.), минути, прекарани в ровене на проспекти за кратки пътувания 237 (лошо).
Даниел категорично отказа да разговаря повече за краткото пътуване, не пожела дори отдалеч да погледне проспектите и ми забрани да го споменавам, докато не тръгнем в събота. Как може да очаква да не бъда въодушевена, когато тъй отдавна мечтая за това? Защо мъжете все още не са се научили да си фантазират за почивните дни, да ги избират от проспекти, да ги планират и да си ги представят, както са се научили (поне някои от тях) да готвят и да шият? Едноличната отговорност за краткото пътешествие ме отвращава. „Увингам Хол“ изглежда идеален — с вкус, без да е прекалено официален, с легла с балдахини, езеро и дори фитнесцентър (в който няма да вляза), ама ако Даниел не го хареса?
25 юни, събота
56 кг, алкохолни единици 7, цигари 2, калории 4587 (въх!).
Боже, мили. От момента, в който пристигнахме, Даниел реши, че мястото е снобско, защото отвън бяха паркирани три ролс-ройса, единият от които — жълт. Аз пък се борех с мъчителното осъзнаване, че времето изведнъж е захладняло, а аз си взех дрехи за трийсетградусова жега. Багажът ми съдържаше:
Бански костюми 2
Бикини 1
Дълга развяваща се бяла рокля 1
Плажна рокля 1
Розови гумени обувки 1 чифт
Чаенорозова велурена минирокля 1
Черно копринено боди 1
Сутиени, гащи, чорапи, жартиери (разнообразни)
Когато се вмъкнах зъзнеща във фоайето след Даниел, открих, че гъмжи от шаферки и мъже в кремави костюми, а също така, че ние сме единствените гости на хотела, несвързани със сватбата.