Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Идрис също не спеше. От вчерашния ден той не се чувствуваше добре, а освен това след разговора с НурелТадхил загуби много от илюзиите си и гледаше в бъдещето сякаш през някаква дебела завеса. Радваше се, че утре ще преминат в Омдурман, отделен само от ширината на Бели Нил. Той се надяваше, че там ще намери Смаин, но какво ще стане по-нататък? По време на пътуването всичко му се виждаше някак ясно и много по-прекрасно.Той искрено вярваше в пророка и сърцето му още повече го влечеше към него, защото
——
1 „Дахабия“ вид местна речна лодка.
2 „Джанен“ гальовен израз; агънце, душичка. — Б. пр.
и двамата бяха от един род. Но освен това, като почти всеки арабин, той беше алчен и амбициозен. Мечтаеше да го обсипят със злато и да го направят поне емир, мечтаеше си за военни походи срещу „турците“, за превзети градове и плячки. А сега от това, което чу от Тадхил, той започна да се страхува дали всичките му дела няма да изчезнат сред много по-големите събития като капчица дъжд в морето. „Възможно е — мислеше си с огорчение — никой да не обърне внимание на това, което извърших, а Смаин дори да не се зарадва, че съм му довел тези деца.“ И тази мисъл го гнетеше. Утрешният ден трябваше да разсее или да потвърди опасенията му, затова той го очакваше нетърпеливо.
Слънцето изгря в шест часа и сред дервишите настъпи оживление. Скоро се появи Тадхил и им заповяда да се стягат за път. Уведоми ги също, че ще отидат пеша до мястото за прехвърляне през реката, следвайки коня му. За голяма радост на Стас Динах доведе Нели от горния етаж, след това тръгнаха по дигата покрай града чак до мястото, където чакаха лодките за превозване. Тадхил яздеше напред. Стас водеше за ръка Нели, след него вървяха Идрис, Гебхър и Хамис със старата Динах, със Саба и с около трийсет воини на емира. Останалата част от кервана бе останала в Хартум.
Стас се оглеждаше наоколо и не можеше да разбере как е могъл да падне силно укрепеният град, разположен между ръкавите на Бели и Сини Нил, от три страни заобиколен с вода и достъпен само от юг. Едва по-късно научи от християните роби, че тогава водите на реката били спаднали и открили широки пясъчни ивици, които улеснили пристъпа към дигите. Отбранителните части загубили всякаква надежда за помощ, изтощени от глад, не могли да отблъснат щурма на разбеснелите се диваци и градът бил превзет, след което започнало клането на неговите жители. Въпреки че от щурма вече беше изминал месец, белезите от битките се виждаха навсякъде край дигата, от вътрешната страна стърчаха руините на съборените къщи, които бяха изпитали първата ярост на победителите, а външният ров беше пълен с трупове, които никой нямаше намерение да погребва. Докато стигнаха до брода, Стас изброи над четиристотин трупа. Ала те не заразяваха въздуха, защото суданското слънце ги беше изсушило като мумии и всички бяха придобили цвета на сив пергамент, така че телата на европейците, египтяните и негрите не се различаваха. Между труповете гъмжеше от малки сиви гущери; които-бързо се криеха от приближаващите се хора под човешките останки, често пъти направо в устата им или между изсушените ребра.
Стас водеше Нели по такъв начин, че да й спести ужасната гледка, и я накара да извърне, очи на другата страна, към града. Ала и откъм града се виждаха такива неща, които изпълваха очите и душата на момичето с ужас. Видът на взетите в плен „английски“ деца и на Саба, воден на ремък от Хамис, привличаше цели тълпи, които се увеличаваха постепенно с приближаването към борда. След известно време сборището стана толкова голямо, че бяха принудени да спрат. От всички страни се разнесоха заплашителни викове. Страшните татуирани лица се навеждаха над Стас и Нели. Едни от диваците избухваха в смях и радостно се удряха с длани по бедрата, други ги ругаеха, някои ревяха като диви животни, показвайки белите си зъби, и пулеха очи, а накрая започнаха да се заканват и посягат към тях с ножове. Полужива от страх, Нели се притискаше към Стас, а той я закриваше, доколкото можеше, убеден, че и за двамата настъпва последният час. Но, за щастие, напорът на побеснялата тълпа омръзна накрая и на Тадхил. По негова заповед петнайсетина войници обкръжиха децата, а останалите започнаха безмилостно да налагат с тояги виещото множество. Сбирщината се пръсна напред, но тълпите започнаха да се събират след военната част и ги изпратиха с диви крясъци чак до лодката.