Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Преди да осъзнае какво прави, издърпа меча. Залата се изпълни с характерния метален звън. Магията премина през цялото му тяло. Само след миг той вече преливаше от гняв. Сякаш гореше, докоснат от хиляди огнени езици. Познаваше добре това чувство и се остави то да го обземе напълно. Нямаше друг избор. Вътре в него бушуваше буря от ярост. Остави духовете на онези, използвали меча преди него, да полетят във вихъра на яростта му.
Рейбич разцепи въздуха с ножа си:
— Убийте мошениците!
В мига, в който генералът скочи на масата и се устреми към Ричард, залата затрепери от невъобразим тътен. Във въздуха се разхвърчаха парчета стъкло, сякаш дъжд от падащи искри.
Ричард се наведе и Грач прелетя над него. Над главите им се завъртя вихрушка от стъкла. Офицерите на масата се стрелнаха напред, мнозина пострадали от стъклените отломки. Слисан, Ричард установи, че прозорците са експлодирали навътре.
През дъжда от стъкло пробягаха цветни искри. Върху земята се стовариха светлини и сенки. През яростта на меча, все още удивен, Ричард ги почувства.
Сбързове.
Щом докоснаха пода, те се материализираха.
В залата избухна битка. Ричард мярваше проблясъци червена светлина, хвърчаща козина и извиващи се във въздуха стоманени остриета. Един от офицерите се строполи по лице на масата, по книжата пръсна кръв. Улик отблъсна двама мъже. Иган преметна други двама през масата.
Без да обръща внимание на хаоса, Ричард потърси центъра на спокойствието вътре в себе си. Всичко наоколо утихна и той докосна студеното острие до челото си. Тихо се помоли мечът му да служи в полза на истината и днес.
Усещаше единствен сбързовете, никой друг. С всички фибри на съществото си копнееше само за тях.
Най-близкият подскочи край него, обърнал гръб. С яростен вик Ричард освободи магията на Меча на истината. Върхът на острието изсвистя във въздуха и намери целта си: магията надуши кръвта на жертвата. Обезглавен, сбързът се строполи и ножовете му с три остриета изтракаха по пода.
Ричард се извърна към гущероподобното същество от другата му страна. Хали скочи между двамата, препречвайки пътя му. Без да прекъсва въртенето си, той я избута с рамо встрани и мечът отсече главата на втория сбърз, преди тази на първия да е докоснала пода. Във въздуха се разхвърча воняща кръв.
Ричард се обърна на другата страна. Обзет от яростта, той беше човекът, слял се с духовете, с острието, с магията. Той беше — както го определяха древните Д’Харански пророчества — фуер грисса ост драука: онзи, който носи смърт. Всичко по-малко от това би означавало да допусне смъртта на приятелите си. Разумът го бе напуснал. Водеше го единствено необходимостта.
Макар третият сбърз да беше тъмнокафяв като униформите на войниците, Ричард го разпозна безпогрешно, докато онзи профучаваше покрай един от войниците. С мощен удар заби острието си в гърдите му. В помещението отекна предсмъртен вик.
Чули го, мъжете в залата замръзнаха по местата си. Настъпи тишина.
Едва поемайки си дъх от умора и ярост, Ричард захвърли безжизненото тяло встрани. То се плъзна по острието на меча, обърса пода и се блъсна в единия от краката на масата. Кракът се счупи и масата се строполи на пода, последвана от водопад от листа.
Стиснал зъби, Ричард завъртя меча над главата на мъжа, до когото само миг по-рано бе стоял сбързът. Върхът на острието се закова на милиметри от гърлото му. От него капеше кръв. Магията на яростта излизаше извън контрол.
Смъртоносният поглед на Търсача срещна очите на генерал Рейбич, които най-сетне разпознаха кой стои пред тях. Магията, танцуваща по лицето на Ричард, не можеше да бъде сбъркана с нищо друго. Генералът вече беше сигурен, както беше сигурен, че вижда слънцето над главата си и усеща топлината му.
Цареше пълна тишина, но дори някой да издаваше звук, Ричард не би го чул. Цялото му внимание беше съсредоточено в мъжа, в чието гърло почти опираше острието на меча. Към когото бе насочена яростта. Ричард бе прекрачил от смъртното желание към всепроникващата магия. За да възвърне нормалното си състояние, му бяха нужни неимоверни усилия.
Генерал Рейбич падна на колене, плъзна поглед по острието и спря очи в страховитото лице на Ричард. Гласът му изпълни звънтящата тишина:
— Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето смирение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.