Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Мъжът огледа подозрително войниците с искрящи доспехи, които стояха от двете му страни.
— Това ли искахте да знаете? Нима ме довлякохте чак дотук, за да ви кажа нещо, което всеки в града знае? Щях веднага да го кажа на хората ви, ако ме бяха попитали.
Броган с усилие задържа усмивката на устните си.
— Извинявам се за причиненото неудобство. Бяхте много полезен на Създателя и на мен. — Не успя да си наложи да задържи устните си в усмивка. — Можете да си вървите.
Погледът на Броган не убягна на мъжа. Той се поклони припряно и забърза към вратата.
Генералът прокара пръст по кутийката, увесена на колана му, и погледна нетърпеливо Лунета.
— Сигурна ли си?
Лунета, както си й беше навикът, го погледна сияеща.
— Той говори истината, генерале мой, както и другите. — Лунета си разбираше от занаята, колкото и отвратителен да беше той, и когато практикуваше, го правеше с увереност, която влудяваше брат й.
Той удари с длан по масата.
— Това не бъде истина!
Броган можеше да се обзаложи, че от стъклените й очи наднича Пазителят.
— Не съм казала, че бъде истина, генерале мой, а само, че мъжът казва онова, което вярва, че бъде истина.
Тобайъс побесня. Знаеше, че е права. Беше прекарал живота си в преследване на злото и познаваше доста от номерата му. Познаваше магията. Плячката беше толкова близо, че почти я надушваше.
Късното следобедно слънце се прокрадваше през една пролука в тежките златисти завеси и обливаше в искряща светлина позлатения крак на стола, пищния килим в кралско синьо и полирания плот на масата. Следобедната закуска бе отложена за неопределено време и Броган яростно изслушваше свидетел след свидетел. Въпреки това не бе мръднал кой знае колко напред. Започна да го гризе чувство на безсилие.
Галтеро обикновено намираше свидетели, които разполагат с необходимата информация. Но този път май се бе провалил. Броган се запита какво ли е открил помощникът му. Целият град беше хвърлен в паника от нещо, а Тобайъс Броган не обичаше, когато хората се суетят, освен ако не е заради него. Хаосът можеше да се превърне в мощно, неуправляемо оръжие, а Броган не обичаше нещата да излизат извън контрола му. Галтеро трябваше вече да се е върнал.
Тобайъс се облегна на пищния кожен стол и извика на един от стражите с кървавочервени наметала пред вратата:
— Еторе, Галтеро върна ли се вече?
— Не, генерале!
Еторе беше млад и изгарящ от желание да даде своята лепта в борбата срещу злото. Но иначе не беше лош човек: находчив, верен и готов да прояви твърдост и дори жестокост, когато се наложи, за да бъдат унищожени изчадията на Пазителя. Един ден щеше да влезе в редиците на най-добрите ловци на проклетници. Тобайъс разтри схванатия си врат.
— Колко още свидетели ни остават?
— Двама, генерале.
Той махна нетърпеливо с ръка:
— Доведете следващия.
Докато Еторе излизаше от стаята, Тобайъс присви очи през лъча слънчева светлина и попита:
— Сигурна си, Лунета, нали?
Тя го гледаше, сгушена в дрехата си от парцали.
— Да, генерале мой.
Той въздъхна и стражът въведе слабовата женица, която не изглеждаше особено щастлива от срещата им. Тобайъс си докара най-любезната усмивка, на която бе способен. Добрият ловец никога не си показва зъбите пред жертвата.
Жената дръпна ръка от хватката на Еторе.
— Каква е тази работа? Бях доведена тук против волята си и заключена цял ден в някаква стая. Какво право имате да задържате хората пряко волята им?
Тобайъс й се усмихна извинително.
— Сигурно има някакво недоразумение. Съжалявам. Нали разбирате, просто искахме да зададем няколко въпроса на хора с достоверно мнение. Че то повечето народ в града не може да различи черно от бяло. Вие ми се сторихте интелигентна жена и…
Тя се облегна на масата срещу него.
— И затова ме заключихте в онази стая! Така ли постъпва „Кръвта на братството“ с хората, чието мнение смята за достоверно? Доколкото съм чувала, „Братството“ не си прави труда да задава въпроси, а действа по слухове и всичко завършва с прясно изкопан гроб.
Броган усети как бузата му потрепва, но успя да задържи усмивката си.
— Грешно са ви информирали, мадам. „Кръвта на братството“ се интересува единствено от истината. Ние служим на Създателя и неговата воля. Както и вие — жена с такъв характер! А сега, имате ли нещо против да ми отговорите на няколко въпроса? А след това ще можете да се приберете.
— Заведете ме веднага у дома! Тук е свободен град. Никой няма право да измъква хората от къщите им и да им задава въпроси. Не и в Ейдиндрил. Не съм задължена да ви отговарям!
Броган се усмихна още по-широко и се насили да повдигне рамене.