Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Мъжете ги изгледаха подозрително, но не казаха нищо. Широкоплещест офицер с юмруци на хълбоците и яростен поглед на сипаничавото си лице си проби път вдясно между войниците и излезе напред. Пристъпи безцеремонно и вдигна заплашително пръст към тях.
— За какво става въпрос?
За секунди Райна заби Агиела си в рамото му и го повали на колене. След това плъзна червената пръчка нагоре и я допря до нерва отстрани на врата му. Крясъкът отекна по коридорите. Останалите отскочиха назад.
— Ти си този, който ще отговаря на въпросите — каза Райна с властния тон на Морещица, владееща жертвата си, който не можеше да бъде сбъркан с нищо друго, — а не този, който ще ги задава.
Мъжът продължаваше да крещи, а тялото му започна да се гърчи в конвулсии. Райна се наведе над него, червената й кожена дреха изскърца.
— Ще ти дам само още един шанс. Къде е генерал Рейбич?
Ръката му се вдигна нагоре, трепереща неконтролируемо, но все пак успя да посочи средния от три коридора.
— Вратата… дъното… коридора.
Райна отдръпна Агиела.
— Благодаря.
Мъжът се отпусна на земята като марионетка, на която са прерязани конците. Ричард не пропиля нито капка от концентрацията си, за да изрази съчувствие към Д’Харанския командир. Колкото и болка да му бе причинила Райна, нямаше да го убие. Той щеше да се възстанови. Останалите войници гледаха с широко отворени очи как командирът им се гърчи на пода.
— Поклонете се на Господаря Рал — изсъска тя. — Всички!
— Господаря Рал ли? — чу се уплашен глас.
Хали посочи с ръка Ричард.
— Господаря Рал.
Мъжете гледаха ужасени. Райна щракна с пръсти и им посочи пода. Те паднаха на колене. Преди да дадат на войниците време да се съвземат, Ричард и групичката около него вече се носеха надолу по коридора, стъпките от ботушите им по дървения под отекваха надалеч. Някои от войниците, извадили мечовете си, ги последваха.
Улик блъсна вратата в края на коридора и те се оказаха в просторна зала с висок таван без никаква украса. Тук-там под варосаните стени избиваха сини петна. Грач, който вървеше най-отзад, трябваше да се наведе, за да мине през вратата. Ричард пренебрегна неприятното чувство в корема си, което го предупреждаваше, че приближават бърлогата на звяра.
Вътре ги посрещнаха три внушителни редици Д’Харански войници, всички стиснали в ръка бойни брадви и мечове. Те се сливаха в една непробиваема стена от мрачни лица, мускули и стомана. Зад тях имаше дълга маса, поставена пред стена с високи, лишени от всякаква украса прозорци, които гледаха към заснежения двор. Над далечната ограда на двора се виждаха високите кули на Двореца на Изповедниците, а зад тях в планината се извисяваше Магьосническата кула.
На масата бяха насядали мъже със свирепи лица, които гледаха втренчено натрапниците. На раменете им, частично закрити от ръкавите на метални ризници, бяха отбелязани ясно военните им чинове, както предположи Ричард. Всички приличаха на офицери. Очите им бяха изпълнени с увереност и възмущение.
Онзи, който седеше в средата на масата, бутна стола си назад и скръсти мускулестите си ръце пред гърдите. На раменете му се виждаха най-много белези. Къдравата му рижа брада покриваше частично отдавнашен бял белег, минаващ от лявото слепоочие до устата му. Веждите му бяха смръщени недоволно.
Хали стрелна с гневен поглед войниците на вратата.
— Дошли сме да се видим с генерал Рейбич. Отстранете се от пътя ни, или ще бъдете отстранени.
Командирът на стражите посегна към нея.
— Ти ще бъдеш…
Ръката на Хали, облечена в червена кожена ръкавица, се вкопчи в тила му, главата му отскочи назад. Иган замахна с лакът към рамото му. В следващия миг дръпна ръката си леко назад, сграбчи го за косата и наведе главата му надолу и като го стисна за врата, го повали на коляно.
— Ако искаш да умреш, продължавай да говориш!
Командирът стисна устните си до бяло. Останалите мъже пристъпиха напред с гневни псувни. Агиелите се вдигнаха предупредително.
— Пуснете ги — каза брадатият мъж зад масата.
Войниците отстъпиха назад, като оставиха място, колкото малката групичка да мине между тях. Жените от двете страни показаха Агиелите си и стражите отстъпиха още малко назад. Иган пусна командира. Той се строполи на една страна на земята и кашляйки, се опита да си поеме дъх. Коридорът зад вратата почерня от въоръжени мъже.
Брадатият отпусна стола и краката му изтропаха в пода. Скръсти ръце върху купчина книжа на масата.
— За какво се касае?
Хали пристъпи напред и застана между Улик и Иган.
— Ти ли си генерал Рейбич?