Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Това не бяха фалшиви думи, с които мъжът се надяваше да спаси живота си. Бяха благоговейни думи на човек, видял нещо, което не е очаквал.
По време на отдаванията Ричард ги бе пял безброй пъти. Всяка сутрин и следобед, когато звъннеше камбаната, всеки в Народния дворец в Д’Хара отиваше на някой от площадите за отдавания, за да прекара два часа, опрял глава в пода, повтаряйки тези думи. Както му бе заповядано, Ричард произнесе същите тези думи при първата си среща с Мрачния Рал.
Сега, като гледаше генерала, произнасящ ги в негова чест, Ричард почувства отвращение, но в същото време и облекчение.
— Господарю Рал — прошепна Рейбич, — вие ми спасихте живота. Спасихте живота на всички ни. Благодарим ви.
Ричард знаеше, че ако в същия този миг реши да използва меча срещу мъжа, няма да може. Усещаше със сърцето си, че генералът вече не е заплаха за него, че не е негов враг. Мечът не би могъл да нарани никой, който не представлява заплаха за Търсача. Въпреки това яростта не извираше от разума и да не се вслушаш в нея беше болезнено. Най-после Ричард успя да я овладее и прибра Меча на истината в ножницата. Магията и гневът утихнаха в същия миг.
Изчезнаха така внезапно, както бяха дошли. За Ричард всичко беше като неочакван сън. Взрив от насилие, който мигновено стихна.
Върху подкосения плот на масата лежеше тялото на мъртъв офицер, кръвта му се стичаше по полираната дървена плоскост. Подът бе посипан със стъкла, листове хартия и смърдяща кръв на сбързове. Всички войници в залата и отвън в коридора бяха паднали на колене. Техните очи също бяха видели случилото се.
— Всички ли са добре? — Ричард установи, че гласът му е прегракнал от крещенето. — Някой друг ранен ли е?
В стаята отекна пълна тишина. Неколцина от мъжете бяха получили рани, които изглеждаха болезнени, но не смъртоносни. Улик и Иган, и двамата запъхтени, и двамата неуспели да извадят мечовете от ножниците си, и двамата с окървавени ръце, бяха паднали на колене също като останалите мъже, макар да бяха присъствали на подобна сцена и в Народния дворец, макар очите им вече да бяха видели това.
Грач прибра криле и се усмихна. Поне един сред всички в залата, помисли си Ричард, който да е обвързан с него чрез приятелство. Четирите мъртви тела на сбързовете лежаха проснати на пода. Грач беше убил един, Ричард трима — за щастие преди те да успеят да убият още някого. Можеше да е много по-зле. Кара отметна кичур коса, паднал на лицето й, Бердин почистваше главата си от полепнали парчета стъкло, Райна пусна ръката на войника, когото държеше, и той се строполи на земята, опитвайки се да си поеме дъх.
Ричард огледа обезобразените трупове на сбързовете на пода. Хали, чиято червена дреха контрастираше рязко с русата й коса, се беше привела напред с ръце, скръстени на корема. Агиелът й се поклащаше на китката. Лицето й бе пепеляво.
Ричард плъзна поглед надолу и през тялото му премина ледена тръпка. Червената кожа прикриваше онова, което не бе забелязал до този момент — тя стоеше в локва кръв. Нейната собствена кръв.
Той прескочи трупа на сбърза и я пое в ръце.
— Хали! — Положи я внимателно на пода. — Добри духове, какво е станало с теб? — Преди думите да излязат от устата му, вече знаеше отговора: така убиваха сбързовете. Другите три жени притичаха край тях, докато той полагаше главата й в скута си. Грач приклекна до него.
Сините й очи се втренчиха в неговите.
— Господарю Рал.
— О, Хали, толкова съжалявам. Не биваше да допускам да…
— Не… чуй ме. Разсеях се… глупашки… а той беше толкова бърз… все пак… докато ме пронизваше… успях да взема магията му. За миг… преди ти да го убиеш… беше мой.
Ако срещу тях е използвана магия, Морещиците могат да я овладеят и да обезвредят противника си. Точно така го бе заловила Дена.
— О, Хали, толкова съжалявам, че не бях достатъчно бърз.
— Беше дарбата.
— Какво?
— Неговата магия е като твоята… дарбата.
Ръката му погали студеното й чело, с усилие задържа очите си в нейните и не погледна надолу.
— Дарбата ли? Благодаря ти, че ме предупреди, Хали. Длъжник съм ти.
Тя го стисна за ризата с кървавата си длан.
— Благодаря ти, господарю Рал… че ми върна свободата. — Тя с усилие си пое глътка въздух. — Колкото и за кратко да беше… си струваше. — После извърна поглед към сестрите си. — Защитавайте го…
Въздухът със свистене напусна дробовете й за последен път. Стъкленият й поглед остана вперен в Ричард.
Той придърпа безжизненото й тяло към себе си и заплака неудържимо. Сълзите бяха израз на неспособността му да върне времето назад и да поправи грешката си. Грач нежно погали Хали по гърба, а Кара стисна Ричард за ръката.