Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Брадатият кимна. Хали леко сведе глава в нещо като поклон. Ричард никога не бе виждал Морещица да се покланя повече, дори пред Кралица.
— Носим съобщение от командващия Първи дворцови отряд генерал Тримак. Мрачният Рал е мъртъв, духът му бе запратен в отвъдния свят от новия Господар Рал.
Генералът повдигна вежда.
— Нима?
Тя извади свитъка от кесийката и му го подаде. Той хвърли бърз поглед на печата, след това го счупи с палец. Още веднъж повдигна стола на задните му крака и отгърна писмото. Сивкавите му очи се стрелваха от ред на ред, докато четеше написаното. Накрая пусна стола на земята.
— И всички вие сте дошли само за да ми донесете това писмо?
Хали опря длан в масата и се наведе към него.
— Носим ти не само писмото, генерал Рейбич. С нас е и Господарят Рал.
— Нима. И къде е този ваш Господар Рал?
Хали го погледна с типичния поглед на Морещица, който показваше недвусмислено, че не е добре той да продължава с въпросите си.
— Тук, пред всички вас.
Рейбич плъзна поглед покрай нея и огледа новодошлите. Очите му се спряха за миг върху змея. Хали се изправи и посочи с ръка Ричард.
— Позволете да ви представя Господаря Рал, владетеля на Д’Хара и нейния народ.
Чу се шепот и думите й се пренесоха от уста на уста навън в коридора. Леко смутен, генерал Рейбич посочи жените.
— Някоя от вас претендира, че е Господарят Рал?
— Не ставай глупак — обади се Кара и посочи Ричард. — Това е Господарят Рал.
Генералът сбърчи вежди.
— Не знам каква игра играете, но търпението ми е на път да…
Ричард дръпна назад качулката на сбърза и освободи мислите си. Пред очите на генерала и всичките му офицери той се материализира сякаш от нищото.
Войниците наоколо ахнаха в един глас. Някои отстъпиха назад, други се свлякоха на колене и сведоха смирено глави.
— Аз — тихо каза Ричард — съм Господарят Рал.
Настъпи миг зловеща тишина, след това генерал Рейбич избухна в смях и удари с ръка по масата. Отметна глава, като едва си поемаше дъх от смях. Някои от мъжете се опитаха да се засмеят заедно с него, но по начина, по който се движеха очите им, беше ясно, че не са много наясно защо го правят, но че си мислят, че е най-добре да следват генерала си.
Той най-после се успокои и стана:
— Хубав номер, млади човече. Но откакто пристигнах в Ейдиндрил, видях какво ли не. Веднъж един човек ме забавлява, като направи така, че от панталона му да излитат птички. — Лицето на генерала отново се намръщи. — За миг почти ти бях повярвал, но номерът ти не може да те направи Господаря Рал. В очите на Тримак може би да, но не и в моите. Не свеждам глава пред улични факири.
Ричард стоеше с каменно изражение — с всички погледи, приковани в него — и отчаяно се опитваше да измисли нещо. Не беше очаквал да го посрещнат със смях. Не можеше да се сети за никаква друга магия, която да използва, а този човек явно различаваше истинската магия от простия номер. За момента не му хрумваше нищо и затова поне се опита гласът му да звучи убедително.
— Аз съм Ричард Рал, син на Мрачния Рал. Той е мъртъв. Сега аз съм Господарят Рал. Ако искаш да останеш на поста си, ще трябва да се поклониш пред мен и да ме разпознаеш като свой господар. Ако не, ще се наложи да те сменя.
Генерал Рейбич се изкикоти още веднъж и закачи палец в колана си.
— Покажи ми още някой номер и ако преценя, че си струва, ще дам на теб и на трупата ти монета, преди да ви изпратя да си вървите по пътя. Готов съм ако не друго, да ви възнаградя за дързостта.
Войниците пристъпиха към тях и ги погледнаха заплашително.
— Господарят Рал не прави „номера“ — озъби се Хали.
Рейбич облегна месестите си длани на масата и се наклони към нея.
— Дрехите ви са доста убедителни, но не би трябвало да си играете на Морещици, млада госпожице. Ако някоя от тях ви докопа, едва ли би се отнесла с разбиране към карнавала ви. Те взимат професията си насериозно.
Хали прокара Агиела си по ръката му. С вик и ужасено лице Рейбич отскочи назад. Извади ножа си. Грач нададе рев, от който прозорците затрепериха. Очите му заискриха със зелен блясък, а изпод устните му светнаха остри зъби. Той разтвори криле, големи колкото платна на яхта. Мъжете в залата отскочиха назад и ръцете им стиснаха още по-здраво оръжията.
Ричард изръмжа вътрешно. Нещата светкавично излизаха от контрол. Щеше му се да беше обмислил по-добре възможните ситуации, но нали беше сигурен, че способността му да става невидим ще убеди Рейбич в самоличността му. Трябваше поне да скицира план за бягство. Нямаше представа как ще се измъкнат от тази сграда живи. Дори и да успееха, можеше да им струва доста. Можеше да се стигне до кръвопролитие. Той не искаше това да се случва. Беше започнал цялата история с Господаря Рал единствено за да предпази хората от беди, а не да ги предизвиква върху главите им. Чу крясъци около себе си.