Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Магия — промърмори на себе си Ричард и стовари длан върху разнебитения стол. Потърка лице, опитвайки се да мисли през мъглата на умората. Той беше Търсачът, определен от магьосник — заемаше пост, изискващ сила и отговорност. Търсачът беше закон за самия себе си. Имаше намерение да свърши тази работа като Търсач. Все още не беше късно да го направи. Знаеше какво е да си Търсач.
И въпреки това, ако Д’Харанците в Ейдиндрил застанеха на негова страна…
През цялата умора се прокрадна една ясна мисъл: трябваше да осигури безопасността на Калан. Трябваше да използва главата, не само сърцето си. Можеше просто да се втурне след нея, пренебрегвайки ставащото наоколо. Но не и ако наистина искаше да е сигурен, че тя е в безопасност. Трябваше да го направи. Трябваше да спечели Д’Харанците на своя страна.
Скочи на крака.
— Носите ли червените си дрехи?
Морещиците обличаха червени кожени дрехи, когато имаха намерение да обучават някого. На червеното кръвта личеше по-малко. Облякла червено, Морещицата заявяваше пред всички, че очаква да се лее много кръв, и всички бяха сигурни, че няма да е нейната.
Хали се усмихна свенливо и скръсти ръце на гърдите си.
— Морещиците не мърдат никъде без червените си дрехи.
Кара го погледна въпросително:
— Измисли ли нещо, Господарю Рал?
— Да — усмихна й се Ричард. — Казвате, че ще искат да видят сила и мощ? Зловеща магия? Ще им покажем какво е магия. Ще ги спечелим на наша страна. — Той вдигна пръст във въздуха. — Но трябва да правите точно каквото ви кажа. Не искам никой да пострада. Не ви освободих, за да видя как някой друг ви убива.
Хали го изгледа с леден поглед:
— Морещиците не умират в леглото си, стари и беззъби.
В сините й очи Ричард откри следа от лудостта, направила от тези жени безжалостни оръжия. Той бе изтърпял част от мъченията, на които са били подлагани и те. Знаеше какво е да живееш с тази лудост. Задържа погледа й в своя и каза с топъл глас, с който се надяваше да разтопи част от леда в очите й:
— Ако се оставите да ви убият, Хали, кой ще ме защитава?
— Ако се наложи да жертваме живота си, ще го направим. Защото иначе няма да има кого да защитаваме. — В очите й неочаквано блесна усмивка. — Искаме нашият Господар Рал да умре в леглото си стар и беззъб. Какво да направим за теб, Господарю?
В мислите му премина сянка на съмнение. Дали амбицията му не е изкривена от същата тази лудост? Не. Той нямаше избор. Това щеше да спаси живота на много хора, а не да го пожертва.
— Облечете си червените дрехи. Ще ви изчакаме отвън. Когато сте готови, ще ви обясня всичко.
Той се накани да тръгва, но Хали го стисна за ръкава.
— Сега, когато те намерихме, няма да те оставим да ни се изплъзнеш. Ще останеш тук, докато се преобличаме. Ако искаш, можеш да се обърнеш с гръб.
Ричард въздъхна, обърна се и скръсти ръце на гърдите си. Двамата мъжаги останаха по местата си. Ричард се намръщи и им махна с ръка да се обърнат. Грач килна глава на една страна и го погледна учуден. Накрая повдигна рамене и също се обърна.
— Радваме се, че реши да свържеш тези мъже със себе си, Господарю Рал — обади се Кара.
Ричард чуваше как ровят из багажите си.
— Под защитата на цяла армия войници ще бъдеш в по-голяма безопасност. След като ги свържеш, веднага тръгваме към Д’Хара, където ще бъдеш на сигурно място.
— Няма да ходим в Д’Хара — каза Ричард през рамо. — Чака ме неотложна работа. Имам планове.
— Планове, така ли, Господарю Рал?
Той почти усети дъха на Райна във врата си, докато тя сваляше кафявата си дреха.
— Какви планове?
— Че какви планове може да има един Господар Рал, освен да завладее света?
Девета глава
Нямаше нужда да си проправят път през тълпата. Изпаднали в паника при вида на малката групичка, хората се разбягваха още щом ги зърнеха — подобно стадо овце, изплашени от вълци. Чуваха се викове. Майки грабваха децата си и се впускаха в луд бяг, търговци зарязваха сергиите си и си плюеха на петите, вратите на магазините от двете страни на улицата се затваряха с трясък.
Паниката, помисли си Ричард, е добър знак. Поне са сигурни, че няма да останат незабелязани. Разбира се, човек трудно можеше да не забележи двуметров змей, разхождащ се посред бял ден из улиците на града. Ричард подозираше, че Грач изживява звездния си миг. Без да споделят спокойствието на Господаря си относно предстоящата задача, останалите крачеха мрачно и угрижено.