Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Права сте, мадам. Изобщо нямаме право да правим подобно нещо, нито да си присвояваме такова право. Просто търсим съдействие от честен и добър човек. Ако ни помогнете да разплетем няколко въпроса, ще можете да се приберете у дома с най-искрените ни благодарности.
Тя се намръщи и намести вълнения шал на кокалестите си рамене.
— Щом обещавате да ме заведете у дома, давайте. Какво ви интересува така живо?
Тобайъс се намести на стола и хвърли бърз поглед към Лунета, за да е сигурен, че сестра му внимава.
— Както знаете, мадам, от миналата пролет насам в Средната земя бушува война. Ние сме се заели да разберем дали последователите на Пазителя имат пръст в завладяването на отделните страни. Да сте чувала някой от съветниците да е говорил срещу Създателя?
— Те са мъртви.
— Да, чух, но „Кръвта на братството“ не вярва на слухове. Трябва да разполагаме със сериозни, като показанията на свидетел.
— Снощи видях труповете им в заседателната зала.
— Нима? Е, това е наистина сериозно доказателство. Най-после да научим истината от един достоен човек, който е бил свидетел на събитията. Видяхте ли, вече ни оказахте съдействие. Кой ги уби?
— Не знам, не присъствах на убийството.
— Някога да сте чували някой от съветниците да говори срещу Създателя и мира, с който ни дарява той?
— Чувала съм да се говори срещу мира в обединената Средна земя, а доколкото ми е известно, това е същото, макар да не го казваха по този начин. Опитваха се да докажат, че бялото е черно, а черното — бяло.
Тобайъс повдигна вежда, опитвайки се да изглежда заинтересован.
— Последователите на Пазителя обикновено използват подобна тактика: мъчат се да докажат на хората, че злото всъщност е добро. — Той направи неопределен жест с ръка. — Имаше ли някоя конкретна страна, която искаше да наруши мира в Средната земя?
Жената стоеше настръхнала и изправила гръб и го гледаше изпод вежди:
— Всички, включително и вашата страна, изглеждаха еднакво нетърпеливи да заробят всичко живо под властта на Императорския орден.
— Да заробят ли? Доколкото съм чувал, Императорският орден се бори единствено за обединението на всички страни и за това да постави всеки на отреденото му от Създателя място.
— Значи не сте чул правилно. Хората от Ордена чуват само онези лъжи, които пасват на целите им. А целите им са да заробват и да управляват.
— Това е ново за мен. Особено ценна информация. — Той се облегна на стола си, преметна крака един връз друг и кръстоса ръце в скута си. — И докато съветниците замисляха всички тези заговори, къде беше Майката Изповедник?
Жената леко потръпна.
— Извън града, по изповеднически дела.
— Разбирам. Но се е върнала, нали?
— Да.
— И когато се върна, опита ли се да сложи край на заговорите? Да запази целостта на Средната земя?
Тя присви очи.
— Разбира се, че се опита. И вие много добре знаете какво й сториха заради това. Не се правете, че за пръв път чувате.
Отмествайки небрежно очи към прозореца, Броган мярна погледа на Лунета, втренчен в жената.
— Ами какво да ви кажа, чувах какво ли не. Ако сте видели нещо със собствените си очи, това ще бъде достоверно доказателство. Бяхте ли свидетелка на събитията, мадам?
— Видях екзекуцията на Майката Изповедник, ако това ме питате.
Тобайъс облегна лакти на масата и забарабани с пръсти по плота.
— Да, точно от това се страхувах. Значи е мъртва, така ли?
Тя сви ноздри.
— Защо се интересувате толкова от подробностите?
Тобайъс ококори очи.
— Мадам, Средната земя бе обединена благодарение усилията на Изповедниците и на Майката Изповедник и съществува така в продължение на три хиляди години. Под управлението на Ейдиндрил всички ние изживяхме прекрасни времена. Когато падна границата и започна войната с Д’Хара, изпитах притеснение за Средната земя…
— Защо тогава не ни се притекохте на помощ?
— Макар да имах желание да го направя, Кралят забрани на „Кръвта на братството“ да се намесва. Аз, разбира се, възразих, но той, в крайна сметка, беше Крал. Никобарезе изнемогваше под неговото управление. Както се оказа по-късно, той е имал подли намерения спрямо нашия народ и очевидно, както сама казахте, съветниците му са били готови да ни заробят. След като Кралят бе разобличен като проклетник и плати за деянията си, веднага поех с хората си през планината към Ейдиндрил, за да се поставим в услуга на Средната земя, на Съвета и на Майката Изповедник.
Когато пристигнах, намерих града пълен с Д’Харански войници. Макар да се говори, че те вече не са във война с нас. Чувам, че Средната земя дължи освобождението си на Императорския орден. По време на пътуването и откакто пристигнахме тук, до ушите ми достигна какво ли не — че Средната земя е паднала, че Средната земя се е обединила, че съветниците са мъртви, че са живи и се крият някъде, че Средната земя е под управлението на Келтон, че е под управлението на Д’Хара или на Императорския орден, че всички Изповедници са мъртви, че всички магьосници са мъртви, че Майката Изповедник е мъртва, че всички са живи. На какво да вярвам?