Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Хори разказа за съставянето на молбата и за съдържанието й. Еза слушаше внимателно.
— Чуй ме сега, Хори, и виж това — тя извади гердана с лъвчетата от роклята си, подаде му го и добави: — Ренизенб, кажи му къде го намери.
Ренизенб разказа. Еза рече:
— Е, Хори, какво мислиш?
Той помълча няколко мига, после попита:
— Ти си стара и мъдра, Еза, ти какво мислиш?
Тя отвърна:
— Ти си такъв човек, Хори, който не обича да говори прибързано, без да има факти. Още от самото начало знаеше как Нофрет намери смъртта си, нали?
— Подозирах каква е истината. Но само толкова.
— Точно така. И сега само подозираме. Тук, до езерото, помежду си можем да си кажем подозренията, а след това повече да не ги споменаваме. Струва ми се, има три обяснения за трагичните случки. Първото е, че пастирчето казва истината и това, което е видяло, е било наистина призракът на Нофрет, завърнал се от мъртвите със злото решение да отмъсти на нашето семейство за причинената й силна мъка и скръб. Може и да е така — и свещенослужителите, и другите казаха, че е възможно, пък и ние самите знаем, че болестта се причинява от зли духове. Но аз съм стара жена и не съм склонна да вярвам на приказките на свещенослужителите и останалите, а ми се струва, че има и други причини.
— Какви? — попита Хори.
— Да допуснем, че Нофрет е била убита от Сатипи и че не след дълго й се е привидяла на същото място, откъдето Сатипи, изплашена и гузна, е паднала и е умряла. Това е достатъчно ясно. Но нека предположим още нещо. Някой след това по някаква причина, която сега се мъчим да открием, е пожелал да причини смъртта на двама от синовете на Имхотеп. Този някой разчита на суеверния страх, приписвайки деянието на духа на Нофрет — едно рядко удобно хрумване.
— Кой би желал да убие Яхмос или Собек? — викна Ренизенб.
— Не някой слуга — отвърна Еза, — те не биха посмели. Така че ни остават няколко души, от които да избираме.
— Някой от нас? Но, бабо, това не може да бъде!
— Питай Хори — каза сухо Еза. — Виж, че той не се противи.
Ренизенб се обърна към него:
— Хори, наистина ли…
Той поклати глава сериозно.
— Ренизенб, ти си млада и доверчива. Мислиш си, че всички, които познаваш и обичаш, са точно такива, каквито ти изглеждат. Ти не познаваш човешкото сърце и горчивината — да, и злото, което то може да таи.
— Но кой, кой?…
Еза бързо я прекъсна:
— Да се върнем към разказа на пастирчето. То е видяло жена, облечена в ленената рокля на мъртвата и с гердана на Нофрет. Ако не е било дух, тогава е видяло точно това, което каза, тоест жена, която внимателно се е опитала да наподоби Нофрет. Може да е била Кайт, може да е била Хенет, може да си била и ти, Ренизенб! От разстояние това би могъл да бъде всеки, облякъл женска дреха и с перука. Тихо — сега нататък. Другата възможност е момчето да е излъгало. Разказа случка, която е било научено да разкаже. Подчинило се е на някого, който е имал право да му заповядва, и се е оказало достатъчно тъпо, за да не разбира смисъла на историята, която е било подкупено или подмамено да разкаже. Вече никога няма да разберем истината, защото момчето умря — и това му е било внушено. Този факт ме подтикна да вярвам, че ни е разказало нещо, на което е било научено. Днес разказът му щеше да бъде проверен по-добре и току-виж, се провалил. Лесно е да се открие с малко търпение дали детето лъже.
— Значи мислиш, че сред нас има отровител? — попита Хори.
— Да — отвърна Еза. — А ти?
— И аз мисля така.
Ренизенб гледаше изплашена ту единия, ту другия.
Хори продължи:
— Но мотивите ми се виждат много неясни.
— Съгласна съм — потвърди Еза. — И затова именно съм обезпокоена. Не зная кой е следващият заплашен.
Ренизенб се намеси:
— Но… един от нас ли? — Все още не й се вярваше.
Еза каза сериозно:
— Да, Ренизенб, един от нас. Хенет, Кайт, Ипи, Камени, самият Имхотеп — да, или Еза, Хори и дори — тя се усмихна — Ренизенб.
— Права си, Еза — съгласи се Хори. — Трябва да включим всички.
— Но защо? — в гласа на Ренизенб имаше учудване и ужас. — Защо?
— Ако знаехме, щяхме да бъдем много близо до онова, което искаме да разберем — вдигна рамене Еза. — Можем да съдим само по това, кой беше нападнат. Собек, не забравяйте, се е присъединил към Яхмос неочаквано, след като Яхмос се е наканил да пие. Затова е сигурно, че някой е искал да убие него, но то съвсем не означава, че е искал да убие и Собек.
— Но кой може да иска да убие Яхмос? — заговори отчаяно Ренизенб. — Той има най-малко врагове от всички ни. Винаги е тих и мил.