Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Ти си умна, Еза. Да, може да си стара, но си умна. Определено с теб сме мозъците на семейството. Ти си спечелила първия двубой от нашата игра на дъската. Но ще видиш, че аз ще спечеля втория. Внимавай, бабо.
— Това и правя — парира го Еза. — А ако използвам думите ти, съветвам те ти да внимаваш. Единият от братята ти е мъртъв, другият беше близо до смъртта. И ти си син на баща си и може да те сполети същото.
Ипи се засмя презрително:
— Едва ли трябва да се страхувам от това.
— Как не! Ти също тормозеше и обиждаше Нофрет.
— Нофрет! — презрението на Ипи беше безспорно.
— Какво си наумил? — попита остро Еза.
— Мои си неща, бабо. И мога да те уверя, че Нофрет и хитростите на духа й няма да ме засегнат. Тя на себе си ще стори зло.
Зад него се чу силен вой — Хенет тичаше към тях, крещейки:
— Глупаво момче! Неразумно момче! Предизвиква мъртвата! И след като всички сме разбрали на какво е способна! Да беше си сложил поне един амулет да те пази!
— Да ме пази? Аз ще се пазя! Махни се от пътя ми, Хенет, имам работа да върша. Тези мързеливи селяци ще разберат какво значи да имат истински господар!
Ипи излезе от стаята, като блъсна Хенет настрана.
Еза рязко прекъсна воя и жалбите й:
— Чуй ме, Хенет, престани да викаш по Ипи. Той може да знае, а може и да не знае какво върши. Постъпките му са доста странни. Но я ми отговори ти ли каза на Камени, че Собек е посъветвал Имхотеп да не включва Ипи в съдружието?
Гласът на Хенет се върна към обичайното хленчене:
— Аз съм много по-заета в къщата от това, да си губя времето да разправям на хората разни работи, още повече да осведомявам Камени за останалите. Сигурна съм, че никога няма да му кажа и една дума, ако сам не дойде да говори с мен. Той се държи възпитано — както навярно си се уверила, Еза, и аз не съм единствената, която мисли така, съвсем не! А щом една млада вдовица иска да започне нова връзка, ами тя избира хубав момък, въпреки че какво би казал Имхотеп, не зная. Камени не е нищо повече от един млад книжник, който само записва казаното.
— Няма значение какъв е Камени! Ти каза ли му, че Собек се е противопоставил на възможността Ипи да бъде направен член на съдружието?
— Ама наистина, Еза, не мога да си спомня казала ли съм, не съм ли… В действителност никъде не съм ходила и нищо не съм казвала на никого, сигурна съм. Но подочу се, а и ти самата знаеш, че Собек бил споменавал нещо такова, пък и Яхмос, макар и, разбира се, не толкова явно и не толкова често — че Ипи е още момче и не би се справил. И Камени нищо чудно да го е чул от него, а не да е разбрал всичко от мен. Никога не клюкарствам. Но в края на краищата езикът ни е даден да говорим с него, а пък аз не съм няма.
— От всички ни ти най-вече не си — натърти Еза. — Езикът, Хенет, по някой път може да бъде оръжие, а може и да причини смърт, дори повече от една. Надявам се, че твоят език не е причинявал смърт.
— Какво говориш, Еза! И какво си мислиш? Сигурна съм, че никога на никого думичка не съм казвала и не бих искала целият свят да узнае. Тъй предана съм на цялото семейство, бих умряла за всекиго. О, недооценяват те предаността на старата Хенет! Обещах на скъпата им майка…
— Ха — прекъсна я Еза, — пристига тлъстата ми яребичка, приготвена с лук и целина. Колко вкусно мирише… Въртяна е на огън. Щом като си толкова предана, Хенет, хайде, хапни си от едната страна — само за проверка дали е отровно!
— Еза! — писна Хенет. — Отровно! Как можеш да говориш такива неща! И е сготвено в собствената ни кухня!
— Ами някой трябва да го опита. Само за проверка. И най-добре това да си ти, Хенет, щом като толкова желаеш да умреш за всеки един от нас. Предполагам, че смъртта няма да е много болезнена. Хайде, Хенет, виж само колко е тлъсто, сочно и вкусно месото. Не, благодаря, не искам да загубя малката си робиня. Тя е млада и весела. А ти си изживяла най-добрите си дни и не е от бог знае какво значение това, което ще ти се случи. Хайде сега, отвори си устата… Вкусно е, нали? Я, каква си позеленяла! Не ти ли харесва малката ми шега? Ха-ха-ха, хе-хе-хе!
Еза се превиваше от смях, сетне бързо се успокои и започна лакомо да яде любимото си ястие.
ГЛАВА XVI
Втори месец от Лятото — 1-ви ден
I
Съвещанието в храма приключи. Жалбата беше окончателно съставена и поправена. Хори и двамата писари от храма здравата се бяха потрудили.
Най-накрая първата крачка беше направена. Жрецът даде знак проектът за жалбата да бъде прочетен.
„До преблагородния дух Ашайет. Към тебе се обръща твоят брат и съпруг. Сестрата забравила ли е брат си? Майката забравила ли е децата, родени от нея? Знае ли преблагородната Ашайет, че дух на зла твар заплашва рожбите й? Вече Собек, нейният син, се пренесе при Озирис под въздействие на отрова.