Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Докато бе жива, аз се отнасях към тебе с най-голяма почит. Отрупах те със скъпоценности и дрехи, мазила, благовония и помади за тялото ти. Заедно сме яли хубави храни, седнали в мир и разбирателство, с наредени трапези пред нас. Когато беше болна, не пестих средства, доведох за теб най-добрия лекар. Ти бе погребана с всички почести, с подобаващите се церемонии и всичко необходимо за другия живот ти бе осигурено. Слуги и волове, храна и пиене, скъпоценности и одеяния. Скърбих по теб дълги години — и след много, много време си взех само една наложница, за да мога да живея както подобава на един все още запазен мъж.
Тази наложница сега прави зло на децата ти. Знаеш ли за това? Може би си в неведение. Ако Ашайет знае, сигурно ще побърза да се притече на помощ на родните си синове.
А знае ли Ашайет, че злото все още продължава, понеже наложницата владее зла магия? Това сигурно е противно на волята ти, преблагородна Ашайет. Ето защо си припомни, че в Полето на жертвоприношенията имаш големи връзки и силни помощници. Великият и благороден Ипи, главен иконом на Първия. Призови помощта му! Също така вуйчо ти, великият и силен Мериптах, номарх на провинцията. Запознай го с позорната истина. Нека той да отсъди. Нека бъде призован за свидетел срещу Нофрет, че е извършила тези злини. Да вземат решение, с което Нофрет да се осъди и да бъде заставена повече да не прави зло в нашата къща.
О, благородна Ашайет, ако се разгневиш, че твоят брат Имхотеп е послушал злите придумвания на тази жена и се е опитал да извърши несправедливост към твоите родни деца, помисли си, че той не е сам в мъката си, а заедно с тях. Заради децата прости на брат си Имхотеп това, което е извършил.“
Главният писар спря да чете. Мерсу кимна одобрително.
— Добре е написано. Според мен нищо не е пропуснато.
Имхотеп стана.
— Благодаря ти, преподобни отче. Ще получиш даровете ми утре преди залез — добитък, масло и лен. Ще определим ли деня за церемонията — поставянето на надписания бокал в жертвената стая на гробницата?
— Направи го след три дена. Бокалът трябва да бъде надписан и да се приготвят необходимите обреди.
— Както желаеш. Дано не ни сполетят повече пакости.
— Добре разбирам твоята загриженост, Имхотеп. Но не се бой. Добрият дух Ашайет сигурно ще отговори на молбата ти. Роднините й имат власт и сила и могат да въздадат справедливост там, където е особено заслужена.
— Дано Изида направи така, че да стане възможно! Благодаря ти, Мерсу, за грижите и вниманието към сина ми Яхмос. Хайде, Хори, имаме много неща да вършим. Да се върнем в къщата. Ох, тази тъжба наистина ми беше голяма грижа. Благородната Ашайет няма да изостави своя съсипан брат.
II
Когато Хори влезе в двора с рулата папирус, Ренизенб го чакаше. Тя дотича откъм езерото.
— Хори!
— Да, Ренизенб?
— Би ли дошъл с мен при Еза? Тя те очаква, иска да се срещне с теб.
— Разбира се. Чакай само да видя дали Имхотеп…
Но Имхотеп бе заговорен от Ипи и двамата се бяха впуснали в личен разговор.
— Чакай да оставя тези свитъци и другите неща и ще дойда с теб, Ренизенб.
Еза погледна доволно, когато двамата влязоха при нея.
— Ето го Хори, бабо. Веднага го доведох при теб.
— Добре. Хубаво ли е времето навън?
— Да… така ми се струва — Ренизенб бе леко слисана.
— Подай ми тогава тояжката. Ще повървя малко из двора.
Еза рядко напускаше къщата и Ренизенб бе изненадана. Тя поведе старицата под ръка. Излязоха през централната зала навън на верандата.
— Тук ли ще поседнеш, бабо?
— Не, детето ми, ще повървя по-далечко, към езерото.
Еза се придвижваше бавно, но краката й бяха силни и докато креташе, не показа признаци на умора. Като се огледа, избра едно местенце, където бяха посадени цветя в малка лехичка близо до езерото и от едно смокиново дърво падаше привлекателна сянка.
После каза с мрачно задоволство:
— Ето там! Сега можем да приказваме, без никой да ни смущава.
— Мъдра си, Еза — одобри Хори.
— Нещата, които ще си кажем, трябва да знаем само ние тримата. Аз имам доверие в теб, Хори. Сред нас си още от малък. Винаги си бил точен, сдържан и разсъдлив. Ренизенб ми е най-мила от всички деца на сина ми. Нищо лошо не трябва да й се случи, Хори.
— Няма да й се случи, Еза!
Хори не повиши глас, но тонът, с който произнесе тези думи, изразът на лицето и очите му накараха старицата да изпита огромно облекчение.
— Добре го каза, Хори. Спокойно и без жар, като човек, който разбира какво говори. Кажи ми сега какво стана днес.