Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Преди един час? — попита дофината.

— Да.

— И отпреди един час вие сте имали време да накарате да приготвят тази маса, да съберете от четирите краища на света тези плодове, да докарате вина от Токай, Констанца, Кипър, Малага? В такъв случай, господине, вие сте повече магьосник, отколкото вашият магьосник.

— Не, госпожо, това е той, пак той.

— Как! Пак той?

— Да, той, който е накарал да излезе от земята тази напълно подредена маса такава, каквато е сега.

— И вие ми давате вашата дума, господине? — попита принцесата.

— Думата ми на благородник! — отговори баронът.

— Е, хайде де! — извика кардиналът с по-сериозен тон, оставяйки своята чиния добави. — Помислих, че се шегувате.

— Не, Ваше високопреосвещенство.

— Познавате истински магьосник?

— Истински магьосник! И дори не бих се учудил, ако златото, от което е направен този сервиз, е получено по същия начин.

— Той сигурно познава философския камък! — извика кардиналът с очи, блестящи от алчност.

— О, колко това засяга господин кардинала — каза принцесата, — той, който го е търсил през целия си живот, без да може да го открие.

— Признавам на Ваше величество — отвърна високопоставеният светски духовник, — че за мен не съществува нищо по-интересно от свръхестествените неща, нищо по-любопитно от невъзможните неща.

— А, както изглежда, съм засегнала болното място! — каза дофината. — Всеки велик човек има своите загадки, най-вече когато е дипломат. Аз също, предупреждавам ви, господин кардинал, съм много силна в магьосничеството и понякога се досещам за неща, ако не невъзможни, ако не свръхестествени, то най-малкото… невероятни.

Всичко това представляваше една обяснима загадка, разбираема явно само за кардинала, тъй като той бе видимо смутен. Няма да сгрешим, ако кажем, че докато дофината говореше с него, нежният й поглед бе пламнал с един от онези проблясъци, които при нея известяваха за вътрешна буря.

Въпреки всичко се появи само светкавицата, не последва гръм, дофината се овладя и продължи:

— И тъй, господин Дьо Таверне, за да стане празникът пълен, покажете ни вашия магьосник. Къде е той? В коя кутия сте го поставили?

— Госпожо — отвърна баронът, — по-скоро той би поставил мен и къщата ми в някоя кутия.

— Вие наистина възбуждате любопитството ми — каза Мария-Антоанета. — Господине, аз искам да го видя.

Баронът повдигна глава.

— Идете да предупредите господин барон Жозеф Балзамо — каза Таверне, — че Нейно кралско величество госпожа дофината желае да го види.

Ла Бри тръгна.

— Жозеф Балзамо! — каза дофината. — Какво е това странно име?

— Жозеф Балзамо! — повтори замечтано кардиналът. — Като че ли познавам това име.

Изтекоха пет минути, без никой да пожелае да наруши тишината. Изведнъж Андре потрепери. Тя чуваше доста преди това долавяните от другите стъпки, които се приближаваха под листака. Клоните се раздалечиха и Жозеф Балзамо се появи точно срещу Мария-Антоанета.