Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Този ден Мария-Антоанета имаше поглед на жена, усмивка на жена и дори на щастлива жена. Тя бе решена, ако това е възможно, да не бъде през този ден дофина. Най-нежно спокойствие царуваше на лицето й, най-очарователно доброжелателство оживяваше очите й. Тя бе облечена в рокля от бяла коприна и красивите й голи ръце бяха загърнати в наметало от гъсти дантели.
Едва стъпила с крак на земята, тя се обърна, за да помогне да слезе от каретата на една от нейните почетни дами, чиито години малко натежаваха; след това, като отказа ръката, която й предлагаше човекът в черни одежди и със синята лента, тя пристъпи, свободна, вдишваща въздуха, и хвърляше поглед около себе си, като че искаше да се възползва до най-малките подробности от рядката свобода, която си позволяваше.
— О, какво красиво място, какви красиви дървета, каква мила къщурка! — каза тя. — Колко щастливи трябва да са хората на този хубав въздух и под тези дървета, които така добре ги скриват.
В този момент Филип дьо Таверне пристигна, следван от Андре, която с дългите си коси, сплетени на плитки, и в сива копринена рокля, държеше подръка барона, облечен в красива дреха от кадифе в кралско синьо, остатък от неговото отминало великолепие. Беше несъмнено, че следвайки препоръката на Балзамо, баронът не бе забравил своя орден „Свети Луи“. Дофината се спря в момента, в който забеляза тримата герои, идващи към нея.
— Госпожо — каза Филип, — ако Ваше кралско величество позволява, имам честта да й представя господин барон Дьо Таверне Мезон-Руж, моя баща, и госпожица Клер-Андре дьо Таверне, моята сестра.
Баронът се поклони дълбоко като човек, който знае как се поздравяват кралици, Андре разгърна цялата грация на елегантната скромност, цялата учтивост, толкова ласкава, когато изразява искрено уважение. Мария-Антоанета наблюдаваше двамата млади хора и тъй като онова, което Филип й беше казал за бедността на баща им, изплуваше в съзнанието й, тя се досещаше за тяхното страдание.
— Госпожо — поде баронът с глас, пълен с достойнство, — Ваше кралско величество оказва голяма чест на замъка Дьо Таверне, едно такова скромно жилище не е достойно да приеме толкова благородство и красота.
— Знам, че съм в дома на един стар воин на Франция — отвърна дофината — и моята майка, императрица Мария-Терезия, която е воювала много, ми е казвала, че във вашата страна най-богатите откъм слава са почти винаги най-бедни откъм пари.
И с неизразима грация тя протегна красивата си ръка към Андре, която я целуна, коленичейки. В това време баронът, измъчван от своята натрапчива мисъл, се ужасяваше от големия брой хора, които щяха да изпълнят малката му къща и нямаше да има къде да седнат.
— Господа — каза Мария, като се обърна към хората, съставляващи нейния ескорт, — вие не трябва нито да понасяте умората от моите прищевки, нито да се ползвате от привилегиите на една дофина. Ето защо ще ме чакате тук, умолявам ви, след половин час се връщам. Последвайте ни, господине — каза тя на благородника, облечен в черно.
Последният, който под простото си облекло показваше забележителна елегантност, беше мъж на едва тридесет години, с красиво лице и изискани маниери. Той се отдръпна, за да мине принцесата.
Мария-Антоанета привлече до себе си Андре и направи знак на Филип да се приближи до сестра си. Колкото до барона, той се озова близо до мъжа, без съмнение високопоставен, когото дофината удостояваше с честта да я придружи.
— Значи вие сте един Таверне Мезон-Руж — рече той на барона, почуквайки с напълно аристократично нетърпение по колосаната си яка от английска дантела.
— Трябва ли да се обръщам към вас с „монсеньор“ — попита баронът с нетърпение, което не отстъпваше с нищо на това на благородника в черно.