Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Балзамо се изправи, потръпвайки, сякаш някоя усойница го е ухапала.

— Госпожо — каза той с треперещ глас, — готов съм да ви запозная със съдбата ви, след като вашето заслепение ви подтиква да я знаете.

Балзамо произнесе тези няколко думи с тон, така уверен и в същото време така заплашителен, че присъстващите почувстваха леден студ да преминава по вените им. Младата ерцхерцогиня видимо пребледня.

— Gieb ihm kein Gehoer, meine Tochter59 — каза на немски старата придворна дама на Мария-Антоанета.

— Lass Sie hoeren, sie hat weissen gewollen, und so soll sie wissen60 — отговори Балзамо на същия език.

Тези думи, произнесени на странно наречие и които само някои разбраха, придадоха още повече тайнственост на обстановката.

— Хайде — каза дофината, съпротивлявайки се на усилията на своята стара настойничка, — хайде, нека говори. Ако му кажех да замълчи сега, той ще да си помисли, че ме е страх.

Балзамо чу тези думи и една мрачна, но бегла усмивка се изписа по устните му.

— Точно така — промърмори той.

— Говорете — каза дофината, — говорете, господине!

— Значи Ваше кралско величество все още настоява да говоря.

— Никога не се отказвам от едно решение.

— Тогава само на вас, госпожо — каза Балзамо.

— Така да бъде — каза дофината. — Ще го хвана в последното му укрепление.

И по знак, който даваше да се разбере, че заповедта е обща, всеки се оттегли.

— Това е начин като всеки друг — каза дофината, обръщайки се към Балзамо, — за да получите частна аудиенция, нали, господине?

— Съвсем не се опитвайте да ме дразните, госпожо — поде странникът. — Аз съм само инструмент, с който Бог си служи, за да ви просвети. Обиждайте съдбата, тя ще ви го върне, тя, защото добре умее да си отмъщава. Аз само предавам нейните прищевки. Затова не стоварвайте повече върху мен гнева, който ви обзема от моето закъснение, и не ме карайте да плащам за вестите, на които ще бъда само злокобен вестител.

— Тогава изглежда, че това са нещастия? — каза дофината, укротена от почтителното изражение на Балзамо и обезоръжена от неговата видима покорност.

— Да, госпожо, и дори много големи нещастия.

— Кажете ги всичките.

— Ще се опитам.

— Първо, моето семейство ще живее ли щастливо?

— Кое? Това, което вие напускате, или това, което ви очаква?

— О! Истинското ми семейство, моята майка Мария-Терезия, моят брат Йосиф, моята сестра Каролина.

— Вашите нещастия няма да ги засегнат.

— Значи тези нещастия ще са лично мои?

— Ваши и на вашето ново семейство.

— Можете ли да ми разкриете тези нещастия?

— Мога. Кралското семейство се състои от трима принцове, нали?

— Да. Херцог Дьо Бери, граф Дьо Прованс, граф Д’Артоа.

— Чудесно.