Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Да видим каква е тази тайна, господине?
— Ако я кажа, вече няма да бъде такава.
— Няма значение, кажете я.
— Ваше величество го желае?
Балзамо се поклони.
— В двореца Шьонбрун има — каза той — един кабинет, който наричат Саксонския кабинет заради великолепните порцеланови вази в него.
— Да. И?
— Този кабинет е част от частния апартамент на Нейно величество императрица Мария-Терезия.
— Да.
— Обикновено в този кабинет тя пише интимната си кореспонденция.
— Да.
— На великолепно писалище, направено от Бул58, което е било подарено на император Франциск I от крал Луи XV.
— Дотук всичко, което казвате, е вярно, господине, но всеки може да знае това, което вие казвате.
— Нека Ваше величество благоволи да запази търпение. Един ден, към седем часа сутринта, императрицата не беше още станала, Ваше величество влезе в този кабинет през врата, използвана само от нея, защото сред височайшите дъщери на Нейно величество императрицата Ваше величество беше най-обичаната.
— После, господине?
— Ваше величество се приближи до писалището. Ваше величество трябва да си спомни това, има точно пет години оттогава.
— Продължавайте.
— Ваше величество се приближи до писалището, там имаше разтворено писмо, което императрицата бе писала вечерта.
— И?
— И Ваше величество прочете това писмо.
Дофината леко се изчерви.
— И след като го прочете, Ваше величество явно е била недоволна от някои изрази, защото взе перото и със собствената си ръка…
Изглежда, дофината очакваше края със силно безпокойство. Балзамо продължи:
— Тя зачерта три думи.
— И тези три думи, кои бяха те? — извика живо дофината.
— Това бяха първите три в писмото.
— Не ви питам за мястото, където се намираха, а за техния смисъл.
— Прекалено голямо засвидетелстване на обич, несъмнено към особата, за която писмото е било предназначено, тук ще видите една от онези слабости, в които, както ви казвах, че тя може да бъде обвинена.
— И така, вие си спомняте тези три думи?
— Спомням си ги.
— Бихте ли ми ги повторили?
— Разбира се.
— Повторете ги!
— На висок глас?
— Да.
— Скъпа моя приятелко.
Мария-Антоанета прехапа устни и пребледня.
— Сега — каза Балзамо — Ваше кралско величество желае ли да й кажа до кого бе адресирано това писмо?
— Не, но искам да ми го напишете.
Балзамо извади от джоба си нещо като тефтерче със златна закопчалка, написа върху един от неговите листа няколко думи с молив от същия метал, откъсна листа и го поднесе, покланяйки се, на принцесата.
Мария-Антоанета взе листа и прочете:
Писмото е било адресирано до близката на крал Луи XV, госпожа маркизата Дьо Помпадур.
Дофината вдигна учудения си поглед към този човек, чиито слова бяха така откровени, гласът така ясен и така непоколебим, който, кланяйки й се ниско, в същото време сякаш я превъзхождаше.
— Всичко това е вярно, господине — каза тя, — и макар да не знам по какъв начин сте се снабдили с тези подробности, тъй като не мога да лъжа, повтарям го високо — това е вярно.
— Тогава — каза Балзамо — нека Ваше величество ми позволи да се оттегля и се задоволи само с това безобидно доказателство за моите знания.
— Не, господине — поде възбудено дофината, — след като се убедих, че сте учен, аз още повече държа на вашето предсказание. Вие ми говорихте само за миналото, а бъдещето е това, което аз изисквам от вас.
Принцесата произнесе тези няколко думи с трескаво вълнение, което напразно се опитваше да скрие от своите слушатели.
— Готов съм — каза Балзамо. — И все пак още веднъж умолявам Ваше кралско величество да не настоява.
— Никога не съм повтаряла два пъти аз искам, а вие си спомняте, господине, че вече го казах един път.
— Поне ме оставете да се посъветвам с оракула, госпожо — каза Балзамо с умоляващ глас. — Чак след това ще знам дали мога да разкрия предсказанието на Ваше кралско величество.
— Добро или лошо, аз го искам, чувате ли добре, господине? — продължи Мария-Антоанета с нарастващо раздразнение. — Ако е добро, аз няма да повярвам в него, взимайки го за ласкателство, ако е лошо, ще го смятам за предупреждение и каквото и да бъде то, обещавам ви, че ще ви бъда признателна. Така че започвайте.
Принцесата произнесе тези последни думи с тон, не търпящ нито забележка, нито отлагане. Балзамо взе тумбестата гарафа с тясно и късо гърло, за която вече говорихме, и я постави върху златен поднос. Така осветена, водата грейна в жълто-червени отблясъци, които, смесени със седефа по стените на съда и диаманта в центъра, разкриха някакъв тайнствен смисъл пред внимателния поглед на гадателя. Всички замълчаха. Балзамо вдигна в ръцете си кристалната гарафа и след като за момент я разгледа внимателно, я постави отново на масата, като поклати глава.
58
Андре Шарл Бул, (1642 — 1732) — френски мебелист и майстор на мозайки — бел.прев.