Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— На Нейно кралско величество й е сервирано — каза той с неподражаема смесица от бодрост и уважение.

— О, но аз съм попаднала при чародей! — извика принцесата през смях.

И тя по-скоро се затича, отколкото тръгна към ухаещия свод.

Баронът, силно обезпокоен, забрави етикета и остави облечения в черно благородник, за да изтича по стъпките на дофината. Филип и Андре се спогледаха със смесица от учудване и безпокойство, в която безпокойството видимо взимаше връх. Достигайки под арките от зеленина, дофината нададе вик на изненада. Баронът, който пристигна след нея, въздъхна с облекчение. Андре отпусна ръцете си по начин, който сякаш искаше да каже: „Какво означава това, Боже мой?“

Младата дофина улови с крайчеца на окото си всички тези движения. Тя имаше ум, способен да разгадава всички тези загадки, ако сърцето й не ги бе вече отгатнало.

Изтънчената, но странна по своето съдържание следобедна закуска бе привлякла най-напред погледа на дофината. Имаше екзотични плодове, напоени със захар, конфитюри от цял свят, бисквити от Алеп56, портокали от Малта, арабски лимони с нечувана големина, всичко това поставено в широки купи. Накрая най-скъпите вина от най-благороден произход проблясваха с всички багри на рубина и топаза в четири великолепни гарафи, направени и гравирани в Персия.

Млякото, което дофината бе пожелала, изпълваше съд от позлатено сребро. Самата тя се огледа и видя лицата на своите домакини до едно бледи и изплашени. Хората от ескорта се възхищаваха и се радваха, без да разбират нещо, но и без да се мъчат да разберат.

— Значи сте ме очаквали, господине? — попита дофината барон Дьо Таверне.

— Аз ли, госпожо? — заекна той.

— Без съмнение. Не може за десет минути да се направят подобни приготовления, а аз съм при вас едва от десет минути.

Тя довърши фразата си, гледайки Ла Бри с вид, който означаваше: „И най-вече когато имаш само един слуга.“

— Госпожо — отговори баронът, — действително очаквах Ваше кралско величество или по-скоро бяха ме предупредили за вашето пристигане.

Дофината се обърна към Филип.

— Господине, значи вие сте писали? — попита тя.

— Не, госпожо.

— Никой не знаеше, че трябваше да спра при вас, дори аз самата приех моето решение въпреки себе си, защото не желаех да причинявам затруднения тук, както обикновено правя, и говорих за това едва тази нощ на господин сина ви, който все още бе при мен допреди един час и трябва да ме е изпреварил само с няколко минути.

— Наистина, госпожо, едва с четвърт час.

— Тогава някоя фея ви е разкрила това, кръстницата на госпожицата може би — добави дофината, усмихвайки се и гледайки Андре.

— Госпожо — каза баронът, предлагайки стол на принцесата, — съвсем не фея ме предизвести за това щастие, това е…

— Това е? — повтори принцесата, виждайки, че баронът се колебае.