Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Каква ще бъде участта на тези трима принцове?
— И тримата ще царуват.
— Значи няма да имам деца?
— Ще имате.
— Тогава те няма да са синове?
— Ще има синове сред децата, които ще имате.
— Значи ще изпитам болката да ги видя да умират?
— Ще съжалявате, че един е умрял, и ще съжалявате, че другият е жив.
— Моят съпруг ще ме обича ли?
— Ще ви обича.
— Много?
— Прекалено.
— Но какви нещастия могат да ме сполетят, питам ви, с обичта на моя съпруг и опората на семейството ми?
— Едното и другото ще ви липсват.
— Ще ми останат обичта и опората на народа.
— Обичта и опората на народа… Това е океан по време на затишие… Виждали ли сте океана по време на буря?
— Правейки добро, аз ще попреча на бурята да се вдигне или ако тя се вдигне, аз ще се издигна заедно с нея.
— Колкото по-висока е вълната, толкова по-голяма е пропастта, която тя издълбава.
— Ще ми остане Бог.
— Бог не закриля онези, които сам е осъдил.
— Но какво говорите, господине? Въобще ли няма да бъда кралица?
— Напротив, мадам, дано Бог даде да не бъдете.
Младата жена се усмихна надменно.
— Слушайте, госпожо — поде Балзамо, — и си припомняйте някой ден.
— Слушам — продължи дофината.
— Забелязахте ли — продължи пророкът, — гоблените в първата стая, където спахте, влизайки във Франция?
— Да, господине — отговори дофината, като потрепери.
— Какво пресъздаваха тези гоблени?
— Клането на Невинните61?
— Признавате ли, че зловещите картини са останали в спомените на Ваше кралско величество?
— Признавам, господине.
— Щом е тъй, не сте ли забелязали нищо по време на бурята?
— Гръмотевица порази вдясно от мен едно дърво, което, падайки, за малко не смаза каретата ми.
— Това е поличба — каза с мрачен глас Балзамо.
— А дали поличбата е злокобна?
— Струва ми се, че е трудно да бъде изтълкувана по друг начин.
Дофината отпусна глава на гърдите си и след миг на мълчаливо съсредоточаване попита:
— Как ще умре моят съпруг?
— Обезглавен.
— Как ще умре граф Дьо Прованс?
— Без крака.
— Как ще умре граф Д’Артоа?
— Без двор.
— А аз?
Балзамо поклати глава.
— Говорете… — каза дофината. — Но говорете…
— Нямам какво повече да кажа.
— Но аз искам да говорите! — извика Мария-Антоанета, цялата разтреперана.
— Имайте милост, госпожо…
— О, говорете! — извика дофината.
— Никога, госпожо, никога.
— Говорете, господине — продължи Мария-Антоанета със заплашителен тон — Говорете или ще си помисля, че всичко това е една жалка комедия. И внимавайте, не си играйте така с една дъщеря на Мария-Терезия, с една жена, която държи в ръцете си живота на тридесет милиона души.
Балзамо остана безмълвен.
— Хайде, не знаете ли повече — каза принцесата, повдигайки с презрение рамене — или по-скоро въображението ви е изчерпано.
— Казвам ви, госпожо, знам всичко — поде Балзамо — и тъй като го искате непременно…
— Да, искам го.
Балзамо взе гарафата, все още върху златния поднос, после я внесе в мрачното дъно на тунела, където няколко декоративни скали образуваха пещера, след това, като хвана ерцхерцогинята за ръка, я въведе под черната сянка на свода.
— Готова ли сте? — каза той на принцесата, която беше почти изплашена от тази буйна постъпка.
— Да.
— Тогава на колене, госпожо, на колене и вие ще сте в състояние да се молите Бог да ви спести ужасната развръзка, на която ще станете свидетел.
Дофината се подчини машинално и се свлече на колене.
Балзамо докосна със своята пръчица кристалното кълбо, в средата на което ясно се очерта някаква без съмнение зловеща и ужасяваща картина. Дофината се опита отново да се вдигне, залитна за момент, падна пак, издаде страшен вик и припадна. Баронът притича, принцесата беше в безсъзнание. След няколко минути тя дойде на себе си. Тя допря ръце до челото си като човек, който се опитва да събере спомените си.
— Гарафата! — Извика тя изведнъж с изблик на неизразим ужас. — Гарафата!
Баронът й я поднесе. Водата беше бистра и без нито едно петно.
Балзамо беше изчезнал.
16.
Барон Дьо Таверне вярва, че най-сетне съзира късче от бъдещето
Първият, който забеляза припадъка на госпожа дофината, беше, както казахме, барон Дьо Таверне. Той чакаше скрит и по-обезпокоен от всички заради онова, което щеше да се случи между нея и магьосника. Той беше чул вика на Нейно кралско величество, беше видял Балзамо да излиза стремглаво от гъсталака и беше дотичал тутакси.
61
История от Библията — клането във Витлеем на мъжките младенци под двегодишна възраст по заповед на Ирод, комуто е предсказано раждането на Исус — бел.прев.