По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Лицето й беше като на ангел. Затворила очи, тя изглеждаше спокойна и блажена, сякаш се бе пренесла в някакъв далечен свят. Над горната й устна проблясваха капчици влага. Вратът и раменете й все още бяха зачервени. А от време на време от устните й се откъсваше стон.
Въпреки че със сетни сили държеше главата си изправена, той не можеше да откъсне очи от нея. Чувството, което изпита — топлотата, близостта, единението им — беше толкова силно, че сърцето му се сви. Виктория! Беше притежавал тази жена и тя го бе притежавала изцяло. Това беше най-прекрасното нещо, което му се беше случвало някога. Очите му заблестяха и една сълза се търколи по бузата му.
В този миг тя отвори очи. Изглеждаше като някой, който току-що се е върнал към живота. На устните й разцъфна усмивка. Още една сълза се изтърколи и се скри в брадата му. Тя се протегна и избърса бузата му с хладните си пръсти. Усмихна се отново, сякаш му казваше, че го разбира. Долови необяснима сила в спокойствието й и изпита такова благоговение, че се чувства нищожен пред нея.
Джаред сведе глава и притисна лице до нейното. Тази близост му подейства утешително. Отново изпита необяснимото чувство отпреди малко. Не можеше да го опише с думи. Не знаеше дали тя чувства същото, защото младата жена остана да лежи мълчаливо.
Джаред затвори очи и се сгуши до нея. Харесваше му, че все още са заедно, че намираха спокойствие и удоволствие едни с друг. Тя го прегърна и Джаред мислено пожела да останат така завинаги, макар да знаеше, че е невъзможно.
Дванадесета глава
Прекараха остатъка от деня пред огъня. От време на време разговаряха, но най-вече просто лежаха в прегръдките си или се държаха за ръце и мълчаха.
Виктория изпитваш странно спокойствие и удовлетворение. Нищо друго нямаше значение, освен че е тук, с него. Въпреки изтощението, тя продължаваше да усеща импулсите на онова дълбоко чувство на щастие, че живее и диша до своя любим.
Джаред стана само колкото да донесе купа с храна от килера. Хранеха се един друг с нежна загриженост и на Виктория й се струваше, че цялата вселена се побира в тази пещера и цялата човешка раса е олицетворена в образа на този мъж.
Любовта им бе толкова истинска, толкова съкровена, че тя усещаше тялото и душата си преродени. Всичко, което преди беше важно за нея, сега бе изгубило значението си.
Джаред почти не говореше, но често я докосваше, изразявайки по този начин любовта си. Небрежно си играеше с косата й или с пръстите й. Нежно я целуваше или я милваше. Веднъж дори притисна ухо до гърдите й и остана така в продължение на минути. Най-накрая тя не издържа и го попита какво прави.
— Слушам сърцето ти.
— И какво ти казва то?
— Всичко… Ние си принадлежим…
Тя споделяше това му чувство. В този миг Джаред Уайлд наистина беше всичко за нея.
Не забелязаха кога се стъмни. Дали смяната на деня с нощ означаваше, че трябва да спят, или това се отнасяше само за простосмъртните. Тя се вгледа в лицето му. Изпиталите върховно щастие не се ли докосваха до вечността? За няколко часа или цяло хилядолетие, той беше нейният свят. Едва ли някой бе в състояние да измери щастието…
— Ако можеше да избереш най-прекрасното място на земята в този миг, къде би предпочела да бъдеш? — рече той, свел очи.
— Тук.
— Наистина ли?
— Да, наистина! — Тя прокара пръсти през обърканата му коса. — Днес ти ме накара да го разбера.
Той вдигна ръката й към устните си и я целуна. — А ти кое място би избрал?
— Друго място ли…
Тя се засмя и се наведе да целуне челото му.
— Бих бил навсякъде, стига да съм с теб — добави той.
— Роден дипломат!
— Просто съм прагматик по природа.
— Което ме накара да си спомня, че май трябваше да разтопиш сняг — нямаме вода!
— Мразя да обличам мокри дрехи и да излизам навън — изръмжа лениво той.
— Може да почака до сутринта, нали?
— Не, трябва да го направя сега. Необходимо е време снегът да се разтопи.
— Ще ти помогна.
— Не, остани да топлиш леглото.
Джаред откачи риза и панталони от въжето, нахлузи ги, след това взе едно ведро и започна да носи сняг в големия варел в дъното на пещерата. Направи около дванайсетина разходки и когато накрая затвори вратата и се върна в леглото, беше се вкочанил от студ.
— Не ме докосвай, Джаред Уайлд! — изпищя тя, когато той се опита да се сгуши в нея.
— Следващия път ти ще го направиш — заплаши я той.
— Предложих да ти помогна.
— Виктория, не знаеш ли, че жените са създадени от Господа да стоплят мъжете в леглото и да им осигуряват удобства?