Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Да, милорд.
Гневът се изпари от Гидиън тъй бързо, както бе дошъл. Той я притегли към себе си и притисна главата й до рамото си. Чувстваше колко е напрегната.
— Толкова ли ще е лошо да се омъжиш за мен, Хариет? Снощи ми се стори, че не ме намираш чак толкова отвратителен.
— Та вие не сте ни най-малко отвратителен, милорд — думите и долитаха до него приглушени от ризата му. — Не е там въпроса. Работата е там, че не желая да се омъжите за мен, защото се чувствате длъжен да го направите.
— Разбирам. Ти си много твърдоглава жена — той се усмихна с ирония, скрил лице в косата й. — Свикнала си да правиш, каквото см поискаш. Сигурно се страхуваш, че ще загубиш част от безценната си независимост…
— Нямам намерение да губя нито частица от независимостта си — приглушено рече тя.
— С течение на времето ще привикнеш към брачния живот.
— Вижте какво, Гидиън, какви са тия приказки за привикване?
— Няма значение — нежно отвърна той. — Ще говорим за това по-късно. А дотогава, трябва да ми позволиш да уведомя леля ти, че сме сгодени.
— Но, Гидиън…
— Казваш, че ще знаеш дали носиш детето ми само след няколко дни. Ако се окаже, че наистина е така, ще си издействам специално разрешение за сключване на брак без отлагане и ще се венчаем незабавно. Ако не си бременна, ще действаме както правят всички и ще насрочим дата за сватба след по-благоприличен период от време.
Хариет вдигна глава, а по очите й личеше, че внезапно е разбрала нещо.
— Значи искате да почакаме, ако е възможно?
— Ако е възможно, да. Ако покажем, че не бързаме особено, това би потушило някои от клюките. А сега, щом се разбрахме за това, мисля, че е най-добре да тръгваме. Скоро хората ще тръгнат да ни търсят — той я пусна и тръгна да вземе лампата.
Хариет не каза нищо, докато го следваше по прохода към изхода на пещерата. Гидиън усещаше как тя върви близо зад него, стиснала устни обезсърчено, но поне вече не протестираше.
Разбираше, че тя се чувства като в капан и е страшно нещастна, но не знаеше как да повдигне духа й. Бе сигурен само в едно: щеше да е далеч по-нещастна, ако не бе я принудил да приеме предложението му да се оженят.
На Хариет й бе лесно да твърди, че не се нуждае от официално предложение за брак, което да я предпази от последствията на тази нощ в пещерата. Но Гидиън знаеше много добре каква е истината. Животът й щеше да стане истински ад, дори и тук, в Ъпър Бидълтън, ако не направи каквото трябва. Той не би допуснал да бъде очернена само заради него.
Гидиън разбираше, че не е доволна от перспективата да се омъжи за него, но знаеше също и че тя няма друг избор.
В момента Хариет беше прекалено замаяна, за да разсъждава трезво. Гидиън се чудеше кога ли ще й стане ясно, че има и нещо далеч по-лошо от това, да се тревожи, че ще се омъжи насила.
Сигурно съвсем скоро някоя много загрижена персона щеше да я предупреди, че може и въобще да не се омъжи.
Рано или късно някой непременно щеше да напомни на Хариет, че от Гидиън не може да се очаква да направи онова което повелява честта му. Звяра от Блекторн Хол съвсем не се славеше с особена честност, когато става въпрос за млада невинни жени.
Добс ги чакаше на входа на пещерата. Придружаваше го Аул, изключително чевръстия иконом на Гидиън.
Гидиън бе избрал Аул по същия начин, както избираше и конете си: не заради външния им вид или сговорчивия нрав а заради предаността, силата и издръжливостта им. Когато Гидиън го срещна за пръв път, Аул изкарваше прехраната си като професионален боксьор.
Аул така и не бе успял да отвори своя собствена школа като Джаксън, например. Но бе успявал да оцелява години наред, като участваше само в показни мачове. Печелеше скромни суми, като оставяше на разни наперени младежи от аристокрацията да му плащат, за да им служи като спаринг партньор. Младежите не обичаха да губят. А Аул бе успял да проумее този тъй прост факт и той бе залегнал в основата на бизнеса му.
Лицето на Аул носеше белезите на професията: носът му бе чупен безброй пъти, ушите му бяха доста посмачкани, а и му липсваха няколко зъба. Беше с типичната тромава осанка на боксьорите и костюмът му на иконом никога не му стоеше както трябва, но това съвсем не смущаваше Гидиън. Аул бе един от малкото хора на този свят, на които имаше пълно доверие и с които можеше да сподели всичко.
— Охо! Виждам, че вие двамата сте преживели нощта — Добс вдигна лампата си, щом ги видя. — Вярвам, че сте в от лична форма?
— Добре сме — Гидиън погледна Аул. — Всичко наред ли е?
— Разбира се, милорд — Аул погледна Хариет злокобно. — Предполагам, че това е госпожица Поумрой? Семейството й е много разстроено. Говорих с икономката, госпожа Стоун която сякаш моментално успя да схване сериозността на положението.