Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Какво свързва Аллах и бандеха, Бог и човек и що за връзка съществува между човека и Бога? Това, което наричаме собствен „аз“ е изградено от впечатления от външния свят — свят от илюзии, стоварили се върху душата. Бебето никога няма да каже „аз“. Ако държи нещо в ръка и някой му го вземе, детето няма да се огорчи. То не различава стари и млади. Който и да се намира близо до него — приятел или враг — за детето няма разлика. Интелектът, който разпознава нещата чрез техните различия, лъже душата.
Не е трудно да се разбере, че онова, което наричаме „аз“, не е истинската природа на нашата душа, защото с него никога не сме истински щастливи. Каквото и да правим, каквото и да притежаваме, каквато и власт да имаме, никога не можем да бъдем щастливи. Ние казваме, че едно или друго ни прави нещастни, но истинската причина е в отдалечеността; душата е нещастна в своята изолация. Човек вижда, че неговият костюм е износен и стар и казва: „Аз съм беден“. Вижда, че неговият костюм е нов и казва: „Аз съм богат“. Макар че богат не е той, а костюмът му. Душата определя за свое всичко, което се намира пред нея. Но какво представлява „аз-ът“? Костюмът не се покрива с аз-а, защото когато съблечем костюма, аз-ът си остава. Дори нищо да не долавяме посредством органите за осезание, съзнанието пак присъства.
Суфият чрез овладяване на чувствата и чрез отделни практики създава покой; след това, повтаряйки името на Бога, той съединява своето съзнание с тоталното Божие съзнание. Древногръцките философи са разбирали този процес, последователите на веданта също го знаят. Суфият изпитва преклонение, благоговение пред Бога. Той подвива колене и пада ничком пред Него. Той нарича Бог с прекрасното име Любими. Той разбира, че с думите: „Това също е Бог“ — той слави Бога. Той не го омаловажава. С цялото смирение, с цялата си преданост осъзнава своето единство с висшата Същност. Трудно е да се отдели Бога от човека. В действителността подобно разделение не съществува. Действията на Бог и действията на човека са едни и същи, с тази разлика, че Божиите са съвършени, а човешките — несъвършени. Тук, на земята, ние зависим от много неща. Първо, трябва да се храним. Ако нямаше нужда от храна, човек нямаше да работи. Той би могъл да седи с приятели и да мисли за Бога или за други неща. Освен това ни е необходимо и да спим. Имаме и други потребности.
В едно стихотворение на Захир се казва: „Търсещите са загубили себе си преди да намерят Теб“. А великият поет Амир е казал: „Не казвай, че човек е Бог, защото той не е Бог. Но не говори също, че човек е отделен от Бога, защото той не е отделен от него“.
Не е трудно да се овладее окултната или физическата сила, не е трудно да бъдеш добродетелен и да водиш чист живот. Но да бъдеш милосърден, да бъдеш състрадателен, да бъдеш човечен вече е трудно. Бог е наричан с много имена: Велик, Всемогъщ, Господ, но най-често Го наричат Милосърден и Състрадателен. В тези прояви ние винаги сме несъвършени и едва ли някога ще бъдем съвършени. Усамотете се вечер в своята стая и се разкайте за всичко лошо, което сте направили, за хилядите лоши мисли, които са ви минали през ума по отношение на приятели и врагове. Един персийски поет казва: „Цялата тайна на двата свята се съдържа в две неща: бъди нежен с приятелите си, бъди вежлив с враговете си“.
Ако разберем това, тогава този свят няма да ни плаши. А ако разберем, че всичко в този свят е преходно, защо да не позволим на други да се радват, когато ги гледаме? Защо да не позволим на другите да носят красива дреха, когато я гледаме? Защо да не позволим на другите да изядат хубавия обед, хранейки ги или стоейки в кухнята и готвейки храната? Защо да не позволим да седят в каретата, а самите ние да я теглим, вместо да седим в нея и да караме други да я влачат? Да водим благороден, достоен живот означава да бъдем милосърдни и състрадателни. Но всеки човек се домогва да отнеме най-хубавото от другия; този стремеж се проявява дори в приятелството. Всеки иска доброто за себе си и оставя по-лошото на другия. Но този, който търси Бог, е длъжен да избере противоположния път, дори ако за това се налага да върви против целия свят.
Има три направления по пътя. Първото е самоотричането, пътят на светците и мъдреците, който изисква следване на идеала и приемане на всички несгоди, изпитания и страдания, които могат да сполетят съдбата на търсещия. Второто направление е егоизмът. Да вървиш по този път означава да бъдеш по-егоистичен, отколкото целия останал свят. Третото бележи най-величествения и най-трудния път — да имаш приятели и всичко останало, да бъдеш много безкористен и добър, но в същото време и достатъчно егоистичен, за да не позволиш да те сломят. Когато човек се върти по кръга, в началото се движи бавно, втория път вече по-бързо, третия — още по-бързо, а на петия, шестия, седмия или на деветия ще падне. Първият път изпитва радост от въртенето, на втория, третия и четвъртия радостта му става все по-голяма и по-голяма, а накрая е така опиянен от радост, че пада, преживявайки напълно радостта. Така се движи и вселената, ден след ден от момента на сътворението до наши дни. Във всяко занимание може да се стигне до опиянение. Каквото и да правим, ние го искаме все повече и повече. Патриотът става все по-голям патриот. Певецът пее песен след песен, докато загуби гласа си. Любителят на хазартните игри иска да играе отново и отново. Ако човек пие или взема наркотици, иска все повече и повече вино или все повече наркотик.