Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Ето защо човекът е кулминацията на цялото творение. Защото в него е събрана цялата вселена. Царството на минералите, царството на растенията и царството на животните може да се види у човека, в неговия дух. Различните свойства на камъните и растенията се проявяват във физическото тяло на човека, неговият разум и сърце притежават цялото разнообразие на тези качества. Сърцето може да бъде като плодородна почва или като безплодна пустиня; то проявява любов или липса на любов, съзидателни способности или страст към разрушаване. Има различни видове камъни — има полускъпоценни, баластра и обли камъни, но сред човешките сърца се среща още по-голямо разнообразие. Да си спомним за онези, чиито мисли и чувства са по-ценни от всичките съкровища на света — за поетите, художниците, изобретателите, мислителите, философите, служителите на хуманизма, вдъхновителите на хората и благодетелите на човечеството. Никакво богатство, никакъв скъпоценен камък, никакъв диамант или рубин не могат да се сравнят с тях, и все пак те носят същите качества. Има сърца подобни на твърди скали — в тях можеш да се удариш, можеш дори да се разбиеш, а те няма да се поклатят. Има сърца като на восък или като камъка — това са различни качества. Има сърца, които се топят и други, които никога не се разтапят. Има ли природата нещо, което да не може да се намери в човека? Нима няма у него чувства, мисли и прояви, типични за течащата вода, плодородната почва, плодоносните дървета? Нима няма в сърцето на човека подобия на растенията или разкошни цветове? Но цветовете, които са цъфнали в човешкото сърце, живеят вечно. Тяхното благоухание се разнася по целия свят и техният цвят ще бъде видян от всички хора. Какви възхитителни плодове може да роди човешкото сърце — те даряват душата с безсмъртие и я възнасят в небесата!
От друга страна, съществуват хора с такава нагласа, от които не може да се роди нищо, освен желание да се причини болка и вреда на ближните, подобно на пълни с отрова цветове и плодове. Такива хора нараняват другите с мисли, думи и действия и могат да ранят по-силно от тръни. Има и такива, чиито чувства и мисли са подобни на злато и сребро и други, чиито мисли са като желязо и стомана. Многообразието на човешката природа е толкова голямо, че съвкупността на всички предмети в този свят не може да се сравни с тях. В своя характер, в своите качества, в тялото, мислите и чувствата си човек носи наследството не само от земята, но и на небето. Човекът изпитва влиянието на планетите, на слънцето и луната, на топлината и студа, на въздуха, водата и огъня и на всички елементи, от които е създадена космическата система. Всички тези елементи присъстват в неговите мисли, чувства и в неговото тяло. Можеш да срещнеш топъл човек, носещ елемента огън или хладен човек, представляващ елемента вода. А трети със своите мисли и чувства прилича на въздуха: тяхната бързина, подвижност и неусмиримост свидетелства за присъствие в този човек на елемента въздух.
Нима човек в положителните и отрицателни аспекти на своя характер не представлява слънцето и луната? Нима двойствеността на половете не е доказателство за същото? Във всеки мъж и всяка жена присъстват слънчеви и лунни качества и тези две противоположни качества изграждат равновесието на характера. Когато едно от тези качества преобладава, а второто почти липсва, на характера не му достига равновесие. И ако някой проникне по-дълбоко в същността на мистицизма, ще открие, че в човека са представени не само видимите качества, но и всичко, което е невидимо. Ангелите, феите, духовете, елементалите и всички други същества, живеещи във фантазията на човека, могат да бъдат намерени и някъде в човешката природа. Във всички времена ангелите са изобразявани в човешки облик.
Ако всичко, което съществува в света и в небесата, може да бъде намерено в човека, то тогава какво остава? Самият Бог в своите писания е казал, че е създал човека по свой образ и подобие. С други думи, той е провъзгласил: „Ако ти искаш да Ме видиш, ще Ме намериш в себе си“. Колко неразумно е от страна на човека, когато е погълнат от своите уж възвишени идеали, да започва да порицава, да осъжда другите и да гледа на тях с високомерие! Колкото и да бъде долен, слаб и грешен човек, у него винаги живее възможността да се издигне по-високо от всичко друго в своите прояви, било то на небето или на земята. Никой и нищо не е в състояние да достигне онези висоти, до които е предназначен да се издигне човекът. Ето защо тази гледна точка, споделяна от мистиците и мъдреците от| всички времена, се е проявявала в техните постъпки, които винаги са носили почтителен характер по отношение на всички хора.