Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Дърветата в гората, потънали в покой и мълчание, жадуват онова благословение и свобода, която има човекът. Планините и цялата природа като че ли очакват привилегията да станат хора. Ето защо преданието гласи — човекът е по образ и подобие на Бога. Затова най-подходящият инструмент за проява на Бога е човекът. Но от мистична гледна точка може да се каже, че Творецът взема сърцето на човека, чрез което проверява всичко сътворено. Това трябва да ни покаже, че на земята няма същества по-способни за щастие, удовлетворение, радост и спокойствие от хората. Много е жалко, че човек не осъзнава привилегията да бъде човек. Всеки миг от живота му, прекаран в заблудата на тази грешка и неосъзнатост, е пропилян от него и загубата — вечната привилегия на човека е да бъде подходящ инструмент за проявата на Бога и докато не го разбере, няма да осъзнае своето истинско предназначение. Цялата трагедия на човешкия живот произлиза от пренебрегването на тази истина. От момента, в който човек осъзнае това, започва да живее истински, в хармония между себе си и Бога. Когато Исус Христос е казвал: „Преди Божието царство и истината, търсете Него и всичко ще получите“. Тези думи са отговор на зова на човечеството. Едни викали — „Аз нямам богатство“, други — „Аз нямам ден почивка“, или — „Моят живот е тежък“, или — „Моите приятели ме измъчват“ или — „Аз искам да заема по-високо положение“. Отговорът на всичките тези молби били думите на Христос.
Някой ще попита как може да се разбира тази мъдрост от практична и научна гледна точка. Отговорът е, че външните неща нямат непосредствена връзка с нас и затова често се оказват недостъпни за нас. Понякога ни се удава да изпълним своето желание, но често не успяваме. А в търсенето на небесното царство ние търсим центъра на всичко — вътре и вън, защото всичко, което е на небето, е и на земята, и е непосредствено свързано с центъра. Ето защо от центъра можем да стигнем до всякъде — и на земята и на небето. Но ако това, което искаме, не се намира в центъра, можем лесно да го загубим.
В Корана пише, че Бог е светлината на небето и на земята. Освен стремежът да достигнем нещо на земята, у нас има и по-дълбоко желание, което се проявява несъзнателно във всеки миг от живота ни — да влезем в съприкосновение с безкрайното. Когато художникът рисува картина или музикантът пее и свири, ако в същото време си мисли: „Това е моята живопис“ или: „Това е моето изпълнение, моята музика“ — той може да получи удовлетворение, но то ще бъде като капка в морето. Но ако творците обединят своята живопис или музика със съзнанието за Бога, ако си мислят: „Това е Твоя живопис, а не моя“ или: „Това е Твоя музика, а не моя“ — те ще се съединят с центъра и техният живот ще стане живот на Бога.
Само ако човек възприеме такова отношение, в живота му ще се появи много добро, което носи много удовлетворение и възторг. Подобно възприятие може да направи човека доволен и да му даде щастлив живот. Бог е художникът на всички прекрасни творения и ако ние не се съединим с него, няма да можем да се възхищаваме на живописта. Ако посетиш дома на приятел, когото обичаш и на когото се възхищаваш, всяка дреболия ще ти се види много приятна. А ако отидеш в дома на враг, всичко ще те дразни. Нашето преклонение, нашата любов, нашата връзка с Бога могат да превърнат целия сътворен свят в източник на щастие. В дома на скъп приятел късчето хляб или чашата мляко ще ти се сторят най-големите лакомства; в дома на неприятеля дори най-изисканите блюда ще са безвкусни. И щом като човек започне да осъзнава, че в дома на Отеца, в този свят има безброй религии, раси и нации и всички те се намират в дома на Бога, тогава каквото и да е неговото положение в живота, той рано или късно ще стане по-щастлив и ще се почувства по-добре, защото ще осъзнае, че се намира на гости на Онзи, когото обича и на когото се възхищава и всичко, с което се среща, ще приеме с любов и благодарност, защото то идва от Този, Когото обича.
Въпреки всички наши претенции за цивилизованост и прогрес изглежда, че човек е изпаднал в най-голямата заблуда. Векове светът не е бил в такава ситуация, както сега, когато една нация ненавижда друга и с презрение гледа на трета. Как може да се определи това? Това прогрес ли е или упадък? Или нещо по-лошо? И нима не е дошло време, в което мислещите души да се пробудят от съня, да посветят себе си на човечеството и с всички сили да правят за другите цялото добро, на което са способни, стремейки се да подобрят условията на живот в света, вместо да мислят за своите собствени интереси?