Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Понякога намираме удовлетворение в самосъжалението. Причината е във вродения ни стремеж да търсим удовлетворение в любовта, но когато сме обхванати от мисли само за себе си, започваме да обичаме самите себе си и тогава самосъжалението расте, тъй като чувстваме своята ограниченост. Любовта към самите себе си винаги завършва с неудовлетвореност, защото аз-ът не е създаден да бъде обичан, той е създаден, за да обича. Първото условие на любовта е да забравиш себе си. Не можеш да обичаш едновременно някой друг и себе си, и ако човек казва: „Ти ми дай това, аз ще ти дам онова“ — това е странна любов, повече прилича на търговия.
Човешкото его е лъжливо, божието его е истинско Его. Но какво представлява егото? То е част от една права линия: единият й край е егото на Бога, а другият — егото на човека. Последното е лъжливо, защото човекът го е обвил в илюзии, които е нарекъл свое истинско „аз“. И щом човешкото его се окаже разрушено от любовта, мъдростта или медитацията, забулилите го облаци се разсейват и истинската същност — егото на Бога — се появява.
Ето как Саади е описал един епизод от своя живот: „Веднъж, нямайки обувки, бях принуден да вървя бос по горещия пясък и си мислех колко съм нещастен. По пътя си срещнах сакат човек, на когото всяка стъпка му се удаваше с труд. Аз му се поклоних и произнесох благодарност за това, че бях по-щастлив от онзи, който нямаше дори крака, за да върви“. Не обстоятелствата на живота, а отношението на човек към тях го правят щастлив или нещастен и тези отношения могат да бъдат толкова различни, че един да се чувства нещастен и в дворец, а вторият — щастлив и в скромна колиба.
Различията идват от това каква част от хоризонта е достъпна за очите на даден човек. Някой забелязват обстоятелствата само в собствения си живот, други виждат и живота на много други хора — а това са различни хоризонти.
Върху човека оказват влияние и вътрешните импулси. Ако вътрешно постоянно натрупваш недоволство и неудовлетвореност от живота, това започва да влияе върху дейността ти. Например, ако някой е чувствителен към болести, той никога няма да бъде излекуван от лекар или лекарство. Някой, който се слива с бедността, няма да съумее да поправи своето положение. Ако човек е уверен, че всичко е против него, че всички се отнасят зле към него и с лоши намерения, той ще среща точно такова отношение навсякъде, където и да отиде. В ежедневието, в бизнеса, в професионалната дейност много хора, когато тръгват на работа, преди всичко мислят, че е възможно да ги сполети несполука. Във всички времена наставниците на човечеството са учили човека да вярва — да вярва в успеха, да вярва в любовта, да вярва в доброто и да вярва в Бога. Тази вяра не може да се развива, ако човек е затворен в себе си. Затова е очевидно, че първо трябва да се научи да вярва на другите. Ако не вярва на никого, ще му бъде много трудно в живота. Ако се съмнява, ако подозира всеки срещнат, няма да може да се доверява на роднините си и с времето неговото недоверие ще достига такова ниво, че той ще престава да вярва и на самия себе си.
Доверието на човек, който вярва в другите, но не вярва на себе си, е безполезно. Но онзи, който вярва на другите, защото вярва на себе си, притежава истинско доверие. Благодарение на вярата в себе си той е способен да направи своя живот щастлив при всякакви обстоятелства.
В Индия разказват историята на човек, който чул за дървото, изпълняващо всички желания и тръгнал да го търси. Преминал през планини и гори и накрая стигнал до някакво място, легнал под едно дърво и заспал, без да знае, че именно това е вълшебното дърво. Заспивайки той уморено си помислил: „Ех, да имаше тук мека постеля, красив дом и градина с фонтани, а наоколо слуги да чакат моите заповеди!“ Заспал с тази мисъл, а когато отворил очи видял, че лежи в меко легло в красив дом сред градина с фонтани, а наоколо слугите чакали заповедите му. Бил изумен, защото си спомнил, че преди да заспи мечтаел точно за това. Продължавайки пътя си, задълбочено размишлявал за своите преживявания. Този човек осъзнал, че наистина е спал под дървото, което търсил и че чудото било сътворено от това дърво.
Само по себе си, тълкуването на тази легенда изисква философска нагласа. Самият човек е дърво за изпълнение на своите желания и корените на това дърво растат дълбоко в сърцето на човека. Клоните и филизите с техните цветове и плодове, животните с тяхната сила и ловкост, птиците с техните криле, не могат да се издигнат толкова високо, колкото човек. Затова той се нарича човек — на санскритски тази дума има същия корен, както и думата „ум“.