Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Хафиз казва: „Преди изгрев виното беше разлято. Виното, заимствано от очите на Саки — Виночерпеца“.
Саки е онова нещо, което толкова ни опиянява, че ние вярваме, че е единственото нещо, което съществува и в края на краищата се оказваме толкова поробени, че вече не можем сами да се освободим от оковите.
Човекът — семейството на Бога
Що се отнася до отношението между човека и Бога, съществуват много възгледи по този въпрос, обособени от различните вярвания, защото всеки човек има собствена концепция за Бога, но общото е, че не се прави сравнение между Бога и човека: човекът е ограничено същество и може да се сравнява с други ограничени същества, но Бог е съвършено същество и не подлежи на сравнения. Във всички времена пророците и учителите на човечеството са правили всичко зависещо от тях, за да дадат на хората някаква представа за същността на Бога. Но тази задача неизменно се оказва твърде трудна, защото е невъзможно да се опише Бог с думи. Това е все едно да се опитваме на налеем океана в бутилка. Дори и в най-голямата бутилка е невъзможно да се побере океанът. Думите, които използваме в ежедневието, са твърде ограничени и ако даваме някакво име на Бог, който е над всички имена и форми, ние го правим за собствено удобство. Единствената възможност да разберем Бог и Неговата същност, е да го направим чрез връзката между Бога и човека. Причината, поради която наричаме човека семейство на Бога, до някаква степен ни дава представа за идеята за родството, което съществува между човека и Бога.
Има корен, от него се появява стъбло, после клони и накрая цветове, в чиято сърцевина е заключено нещо, способно да разкаже историята на всички растения. Понякога изглежда, че растението е било създадено заради цвета, но в действителност се е родило заради зрънцето, скрито в сърцето на цветчето, което продължава съществуването на този вид растение. В семето е тайната на растенията, неговият извор и цел. То е било началото, от него е произлязъл коренът, после е пробило стръкчето и семето се е превърнало в растение. След това семето изчезва, но след появяването на клоните, листата и цветовете то се възражда отново. Възникнало отново, но вече не като едно зрънце, а като много семена, то се е умножило, но същевременно си е останало същото семе. И с каква цел, защо е станало всичко това? За да може да се появят нови семена като резултат от живота на растението. В ограничената вяра на човека, който вярва само в своята лична идея, не съществуват никакви взаимоотношения между него и Бога, но за онзи, който иска да вникне в тези отношения, доказателства за съществуването им има навсякъде. За това се говори в Библията, с думите, че Бог е създал човека по свой образ и подобие. Точно както семето, от което се ражда растението, може да се каже: „По свой образ и подобие аз създадох ново семе, което на свой ред ще излезе от сърцето на цвета. Аз ще се родя отново като множество, макар че в началото бях само едно зрънце“. Тази идея нагледно ни обяснява защо човек е бил създаден по образ и подобие Божие, тогава, когато всичко сътворено, целият видим свят е произлязъл непосредствено от Бога. Листото, клонът и стволът също са произлезли от семена, но не са били създадени по образа на семето. Образът на семената е само семето. Нещо повече, в семето се намира същността на всички семена. Разбира се, своя енергия, свои сили, свой цвят и свое великолепие имат и листата, и стъблото, но всичките качества, присъщи на стъблото, на цвета, на венчелистчето и на листата, могат да бъдат намерени единствено в семето.