Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Ако разглеждаме този пример от две страни ще се убедим, че и двата процеса са необходими. Има майстор, подготвящ боите, има и художник. Задачата на майстора по боите е да има различни субстанции и да ги смесва, за да направи желания цвят. Не е необходимо художникът сам да осъществява тези действия — той купува боите вече готови от продавача. Казано иначе, не е необходимо всеки човек лично да премине през Царството на камъните, растенията и другите аспекти на творението, тъй че няма за какво да се тревожи!
Бог ни дарява с изпълнение на нашите желания в два различни случая. Първият е, когато нашето сърце е свободно от всякакви мисли и чувства и пребивава в най-мирното и спокойно състояние. В това време всяко желание, което може да се появи у нас, е подобно на семе, посадено в подходящото време. И ако ни стигне търпението и силите да чакаме и вярваме във великото могъщество на Бога, нашето желание се изпълнява непременно, каквото и да стане. Във втория случай желанието ни се изпълнява в момента, когато ние сме абсолютно удовлетворени и щастливи. Всичко, което пожелаеш в такъв момент, ще се сбъдне — подобно на падналия навреме проливен дъжд, който ражда плодове и цветя.
Ако единият обект е онзи, който иска нашата душа, а вторият е свързан със задоволяване на жизнените потребности, за предпочитане е да бъде пожертвай последният и избран този, към когото се стреми душата. Но от друга гледна точка това не означава, че трябва да се отречем от всичко земно, ако искаме да станем духовни. Можем да живеем в света, без да се поддадем на суетата му.
Всичко във вселената има своя противоположност. Има слънце и луна. Има мъж и жена. Има ден и нощ. Цветовете, както и формите, се различават един от друг със своето многообразие. За да се различи каквото и да е, трябва да се види неговата противоположност. Онова, което няма противоположност, не може да бъде различено. За да има здраве, трябва да го различим от болестта.
В древни времена мъдреците се стремили да помогнат на въображението на хората, който търсят доброто, като ги научили да вярват в Сатаната.
Мъдреците учили, че Бог създава добрината в света, а Сатаната — злото. Само така могли да обяснят на неразбиращите откъде идва злото. В действителността злото е само сянка на доброто, а никоя сянка не притежава собствено съществувание, тъй че злото не съществува. Доброто винаги се движи напред; онова, което остава назад е добро в по-малка степен, а онова, което се вижда напред е добро в по-голяма степен. Само когато сравняваме две неща, назоваваме едно лошо, а другото — добро. Затова хората назовали с името на дявола всичкото зло в света, от което трябва да се отвърнем, и с името на Бога — всичкото добро, в когото трябва да вярваме. Това бил лесен начин за обучение на древните хора. Наистина, Бог не подлежи на никакво сравнение, макар че често го оприличават на едно или друго, когато Го наричат добър. А какво представлява нашата собствена доброта? Тя е твърде малка и не ни дава възможност да разберем какво е Бог.
В еволюцията на човека има стъпало, когато животът дава отговор на всеки негов въпрос. Независимо дали се намира в обкръжението на други хора или е насаме с природата, дали спи или бодърства, отговорът на всеки негов въпрос идва като ехо. Подобно на онези предмети, които са убежище за вятъра и го превръщат в звук, всичко става подслон за мисълта на мъдреца, помага й да резонира и в този резонанс се чува отговорът. Фактически, отговорът се съдържа в самия въпрос. Въпросът не съществува отделно от отговора. Само ограниченото възприятие на човека го кара да вижда въпроса и да не вижда отговора.
Както е истина, че всички неща имат свои противоположности, така е вярно и че във всяко нещо живее и духът на противоположното. В мъжа има качества на жена, в жената — мъжки дух. В слънцето живее формата на луната, а в луната — светлината на слънцето. Колкото по-близко пристъпва някой към реалността, толкова повече се приближава към единството. Затова трябва да разберем, че до тогава, докато въпросът не се постави от сърцето, отговорът няма да дойде във вид на ехо от вътре или отвън. Ако се вгледаме напред, отговорът е пред нас; ако гледаме назад, отговорът е назад. Ако гледаме нагоре — отговорът ни чака в небесата; ако гледаме надолу — отговорът е гравиран върху земята. А ако затворим очи, ще намерим отговора вътре в нас. Това може да се сравни с изкачване на планина, чието име е „Защо?“. Достигайки върха, ние се оказваме лице в лице с идеала. За да разберем всичко това не ни е нужно някакво учение; то се постига, ако се издигнем над всичко, което ни пречи да вярваме в истината.