Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Справедливостта произтича от разума на Бога, а проявата на неговия разум в този свят на илюзии е ограничена. Когато съдим за ограничени неща, нашият разум също става ограничен; ние също ставаме ограничени, подобно на нещата пред очите ни. Колкото по-величествен е обектът, толкова по-величествен е и нашият поглед.
По силите ни е една-единствена, истински справедлива постъпка — да можем да кажем: „Аз не трябва да правя това“. Ако го кажем за друг, ще направим голяма грешка. Мистикът усъвършенства ума си в това направление, изчиства го чрез чисти мисли, чувства и действия, свободни от вечния стремеж за разделяне на нещата. Мистикът работи в тази посока. Каквато и да е разликата в разграничението между правилно и неправилно в отделните религии, в света няма и двама души, които да се различават в прилагането на следния естествен принцип, а именно — всяка душа търси красота и всяка добродетел — праведност, във всяко добро дело има проблясък на красота.
Когато суфият направи този принцип свой морал, повече не му е нужно да следва конкретна религия, да се ограничава с някакъв определен път. Може да върви по пътя на индуизма, на исляма или на която и да е християнска църква и вяра и нито за момент да не се отклони от своя царствен път, където цялата вселена носи своя иманентна вътрешна красота. Ние се раждаме със способността да й се наслаждаваме във всичките й форми, затова не бива да ни заслепява зависимостта от някаква определена идея за красота.
В прощаването няма осъждане. То е проява на любов и ако един човек е простил на друг, независимо от простъпката двамата чувстват щастие и радост. Онзи, който твърде често съди, не е щастлив и прави нещастен и онзи, когото осъжда, а който прощава е щастлив. В неговото сърце не се таи недоволство. Сърцето му е чисто и свободно. Най-великото качество, присъщо на Бога, е прошката.
Човек е склонен да обвинява Бога, че много често постъпва неправилно. Понякога само от уважение и страхопочитание човек мълчи, но ако се чувстваше свободен, щеше да изрече хиляди обвинения. Никой не бива съден и обвиняват толкова често и в толкова грехове, както Бог. Причината е, че го съди нашият несъвършен „аз“, който не е способен да разбере истинската същност на нещата.
Привилегията да бъдеш човек
Човечеството е толкова погълнато от житейските радости и трагедии, че дори не се замисля колко голяма е привилегията да бъдеш човек. Без съмнение, животът в света носи повече болки, отколкото удоволствия. А това, което възприемаме като удоволствие, струва толкова скъпо, че ако се сравни с болката, с която трябва да платим за него, също се превръща в болка. Докато е погълнат от земния живот, човек не вижда нищо, освен болка и повод за оплакване. Ето защо докато кръгозорът му не се промени той не може да осъзнае привилегията да бъде човек.
Ако попитате човек, колкото и нещастен да е в живота, какъв би предпочел да бъде — скала или човек, той ще отговори, че е по-добре да страда, но да бъде човек, вместо скала. Каквито и да са били обстоятелствата в неговия живот, ако го попитате, какъв би предпочел да бъде — дърво или човек, той винаги ще избере второто. И макар че животните и птиците живеят волни в гората, свободни от грижа и труд, ако попитате човека — би ли предпочел да бъде птица и да живее в гората, той ще предпочете да си остане човек. Това доказва, че когато животът на човека се сравнява с всички други форми на живота, неговите привилегии и достойнства са очевидни. Но ако прави сравнение с другите форми на живот, човек изпитва само досада и неговите очи не откриват привилегията да бъде човек.
Човекът е най-големият егоист и се интересува само от онова, което засяга неговия собствен живот; като не познава трудностите в живота на другите той усеща бремето на своя живот повече, отколкото бремето на всички останали. Ако човек може да осъзнае, че има други хора, страдащи повече от самия него, ако може да разбере, че има и други, чиито трудности са по-тежки от неговите собствени!? Самосъжалението е по-лошо от нещастието. То преизпълва човека и той не вижда нищо, освен своите проблеми и болки. И тогава му се струва, че е най-нещастният, най-страдащият от всички в света.