Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
От примерите в живота на Исус Христос може да научим какво е състрадание, какво значи да прощаваш, какво значи търпение и какво отношение е имал Господ към представилия се пред него грешник. Човек, изказващ презрение по отношение на ближния си, може да бъде религиозен или набожен, но не може да се нарече истински духовен или мъдър, каквото и да е неговото състояние. Човек, който не уважава хората, няма желание да се покланя и на Бога. Този, който не познае образа Божи в човека, никога не е видял Художника, създал това творение. Такъв човек сам себе си се е лишил от възможността да види най-святото и най-истинското. Този, който е убеден, че в човека има само земна същност, не знае откъде е дошла неговата душа. Душата е дошла отгоре и точно в душата на човека е отразен Бог. Човек, изпитващ ненавист и презрение, независимо от своята религия или вяра не разбира тайните на другите религии, съхранявани в човешкото сърце. И, разбира се, дори човекът да е добър, добродетелен, търпелив и прощаваш, ако не открие Бога в човека, той не се е докоснал до истинската религия. Този проблем има още една страна. Развивайки, се човек започва да вижда ограниченията, грешките и слабостите на хората и му става трудно да живее сред тях и да се среща лице в лице с всичко, което става. Става му трудно да е добър и отзивчив и в същото време търпелив. В него се появява стремеж да се махне от всичко, да се изолира от останалите. Но не в това е целта на раждането ни на земята. Тя се състои в това да открием истинското съвършенство, което е вътре у човека. Човек може да бъде и добър, и красив, но ако не е открил целта, заради която се е родил на земята, не е изпълнил своето предназначение в живота.
Целите на човешкото раждане са толкова много, колкото са хората в света, но най-висшата от всички е една и може да бъде наречена обща цел на всичко сътворено. Тази цел се осъществява, когато изобретателят види как работи неговото изобретение; когато архитектът влезе в сградата, построена по негов проект и види колко добре е направен; тази цел се постига, когато на сцената се играе пиеса, а в залата седи нейният автор — постигната е неговата цел. Всеки човек има своя лична цел, но всички ние сме стъпала към една-единствена цел — достигане на Бога. Ако нашите мънички желания днес се изпълняват, утре се появяват нови; каквито и желания да имаме, ако днес се изпълни едно, утре изниква друго. Това ни показва, че цялото човечество е насочено към едно желание, което е целта на Бога — възможно по-пълно опознаване на живота и на върха и в низините. Това разширява кръгозора, до който може да се докосне душата, прави света по-обширен, погледът придобива сила, че може да успее да проникне в земните недра и да достигне небесата. В това се състои осъществяването на целите на душата и тази душа, която не положи всички усилия и не принесе в жертва всичко, за да постигне висшето предназначение, няма да вникне в същността на религията. В какво се състои суфийското послание?
Суфизмът е езотерична школа, практика и работа за цял живот, насочена към реализиране на висшето божествено предназначение на човека.
Еволюция
Във въпроса за еволюцията на човека в различните царства има два аспекта. Първият е биологичният аспект. Лесно може да се наблюдава как царството на животните се ражда от царството на растенията чрез микробите, червеите и насекомите. В своето развитие материята се възползва от по-висшите организми и така се развива още по-ускорено. Но законът на еволюцията е сложен. Като цяло материята еволюира към по-високо и по-обновено състояние.
И ето — появява се примитивният човек. Оказва се, че съвременната наука не е в състояние да намери свързващото звено между човека и маймуната, а преди нас са съществували много раси, които възниквали и умирали. Дори в наши дни са се запазили няколко такива раси, обитаващи трудно достъпни региони, които засега не са познати на науката. И макар че връзката още не е намерена, това нищо не означава. Все пак съществуват не само научни, но и мистични концепции. Разликата е в това, че науката излага по-просто и направо своя възглед, макар че не може да установи цялата истина, докато мистиците разискват въпроса завоалирано, под красивата форма на легенда и поезия. Да си спомним легендата за Рама и войската от маймуни, където думата „маймуна“ се използва поради липса на друго понятие за това изгубено звено във веригата на еволюцията.
Но този процес не е единственият. Всеки аспект на даден въпрос подлежи на разглеждане от различни гледни точки и докато не погледнеш на въпроса най-малко от две различни страни, няма да се избавиш от трудностите по пътя към неговото пълно разбиране. Да се вгледаме в работата на грънчаря — той меси глината, боядисва я и след това формира от нея различни съдове. Докато има под ръка достатъчен запас от глина в различни оттенъци, не му се налага всеки път да започва работа като добива глина, замесва я и я украсява. Така е и в природата — растенията произлизат от други растения, а човекът произлиза от човека.