Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
Сега аз стоя тук затворена, помисли си Скай. Аз съм трофей, който той е придобил с бой и е довел тук, за да го задържи при себе си. Независимо дали струва хиляда дублона или пък много по-малко… Внезапно през тялото й премина тръпка — не защото бе студено или пък се боеше от Сокола. Страшното бе да остане на този остров… заедно с него. Не можеше да си обясни напълно това чувство.
Пое по тухлен път към входа на величественото здание и си заповтаря, че няма нищо страшно. Просто ще стои тук, докато дойде да я отведе или баща й, или годеникът и. Този замък бе достатъчно голям и Сокола сигурно щеше да й предостави известна лична свобода.
Тя вдигна ръка да почука, но вратата се отвори сама и пред пея застана Сокола.
— Заведох Семюъл в обора. Твърде дълго се колебахте дали да пристъпите моята крепост, милейди.
— Семюъл? Сребърен вятър или Пратеникът на Сокола не са ли подходящи имена за вашия кон?
— Предпочита да го наричам Сем — след тези думи я хвана за ръка и я поведе към залата, като я гледаше с топлия си сив поглед. — Съжалявам, че съм разочаровал очакванията ви. Когато Сем се роди, бях съвсем малко момче. Дадох му първото име, което ми дойде наум. Сега е на двадесет и три години и не ми се ще да му развалям спокойствието, като го преименувам.
— На двадесет и три години? — Едрият, строен жребец изглеждаше значително по-млад. — Много е запазен.
Сокола се усмихна и за своя голяма изненада тя усети как сърцето й се разтуптя, когато я притегли към себе си.
— Грижа се отлично за всички създания в моя дом, милейди. Вече се опитах да сторя някои добрини за вас, но вие продължавате да се противите на всичките ми усилия.
— Може би, защото не съм ваша собственост, сър. Както знаете, не се числя нито към домашните ви животни, нито пък към вашата свита.
— Точно в това е чарът ви.
— Не казахте ли по едно време, че не струвам много… — Близостта му я объркваше, тя се отскубна бързо и внимателно й се насочи към разкошната зала. Ловджийски пушки, мушкети и различни прободни оръжия висяха по облицованите с дърво стени. — Изключително! — промълви Скай.
— Всички на острова знаят къде да дойдат в случай на нападение.
— Всички ли са готови да дадат живота си за вас?
Той само повдигна рамене.
— Хората живеят тук по свое желание. Не принуждавам никого да идва на Боун Кей.
— Е, мен например ме принудихте.
— Вие сте само гост. Елате, ще ви покажа и останалата част на двореца.
Той отново посегна към ръката на Скай. Вдясно се издигаше библиотека с легло за гости, а вляво бе разположен килер за провизии, снабден и с жив иконом. Едрият белокос и достопочтен мъж стоеше мълчалив пред тях.
— Мистър Соумз — представи го Сокола и мъжът се поклони тържествено на Скай. — Ако имате нужда от нещо, милейди, обръщайте се към него.
За мен е удоволствие да ви служа, милейди — потвърди Соумз с повторен поклон.
— Този човек би бил украшение и за най-изискания английски благороднически дом, помисли си Скай и се запита по какъв ли начин такъв човек е попаднал в това пиратско гнездо.
— Чудесна къщичка, нали? — каза Сокола, когато се отдалечиха от килера. — Строежът не представляваше проблем, Може би знаете, че тухлите са чудесен баласт за кораби. Така че в продължение на няколко години ми се удаде да събера необходимото количество строителен материал. — Премина с нея през залата и отвори врата, зад която бе разположена маса от махагон. Украсяваха я четири крака с формата на животински лапи. — Официалната трапезария.
— За тържествени случаи и държавнически посещения ли? — добави тя с насмешка.
— За преговори. Може би на това място ще се реши цената ви, милейди.
— С какви хора преговаряте обикновено?
— Никой от поканените не се страхува да дойде в този дом. Това е известно и на годеника ви. Няма на света по сигурно пристанище от това — Сокола затвори вратата и посочи с ръка към дъното на залата. — Там е балната зала. От време на време организираме и празненства. — Той не й позволи да се възхищава по-дълго на гигантското помещение и я дръпна към стълбището, покрито с червено кадифе.
Пред тях някакъв слуга полираше перилата. Той се поклони на Скай, отдаде чест на Сокола и каза почтително:
— Радвам се, че отново сте у дома, сър.
— Мистър Талингзуърт — лейди Кинсдейл. Той също ще бъде очарован от възможността да се грижи за вашия комфорт тук, госпожице.