Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Охо! — рекох аз. — Вие не се шегувате, приятелю… И кога ще трябва да умрат?
— Ами още тази вечер! Защото трябва да ви кажа, драги мой, че очаквам убиеца тази вечер!
— О! О! О! О!… Очаквате убиеца тази вечер… Наистина, наистина, вие чакате убиеца тази вечер… но тогава вие го познавате?
— Е! Сега може и да се запознаем. Трябва да съм луд, да твърдя категорично, че го познавам, защото математическата представа, която съм си изградил за убиеца, дава такива страшни резултати, такива чудовищни резултати, че ми се ще да съм се излъгал! О! Много ми се ще, дано да се лъжа…
— Как така допреди пет минути не познавахте убиеца, а казвате, че го очаквате тази вечер?
— Защото зная, че той трябва да дойде.
Рултабий извади бавно лулата си и пак тъй бавно я запали.
Сигурен знак, че ми предстоеше един от най-увлекателните разкази. В този момент някой мина край нашата врата. Рултабий се ослуша. Стъпките се отдалечиха.
— Фредерик Ларсан в стаята ли си е? — попитах аз, като посочих към стената.
— Не — отвърна моят приятел, — не е там; тази сутрин се наложи да иде в Париж; все следи господин Дарзак!… Господин Дарзак също замина тази сутрин с влак за Париж. Това ще свърши много зле… Предвиждам, че ще арестуват господин Дарзак, преди да са минали осем дни. Най-лошото е, че всичко е против този нещастник: събитията, фактите, хората… Не минава и час без някоя нова улика срещу господин Дарзак… Съдия-следователят е затрупан и заслепен от тях… Впрочем разбирам защо са заслепени. И ще бъдат, особено ако…
— Фредерик Ларсан не е някой новак все пак.
— Аз мислех — каза Рултабий с леко презрителна физиономия, — че Фред е много по-силен… Е, да, той не е кой да е… Аз дори много му се възхищавах, когато още не познавах неговите методи. Те обаче са жалки… Репутацията му се крепи единствено на ловкостта му; но му липсва философия; куца нещо в неговите концепции…
Гледах Рултабий и не можах да скрия усмивката си, като слушах това осемнадесетгодишно хлапе да нарича „дете“ един мъж около петдесетте, който бе доказал, че е най-ловкият детектив в Европа.
— Усмихвате се — забеляза Рултабий. — Напразно!… Кълна ви се, че ще го изпързалям… И то как… но трябва да бързам, защото той има огромен аванс пред мен, аванс, който му даде господин Робер Дарзак и дори ще го увеличи още повече тази вечер… Помислете само: всеки път, когато убиецът идва в замъка, по някакво фатално съвпадение господин Робер Дарзак отсъствува и при това отказва да обясни как е прекарал времето си!
— Всеки път, когато убиецът идва в замъка! — извиках аз. — Значи гой пак е идвал?…
— Да, през онази прословута нощ, в която се случи онова…
Най-после щях да чуя това прословуто явление, за което Рултабий ми намекваше от половин час, без да ми го обясни обаче. Но аз се бях научил никога да не насилвам Рултабий да ми разказва… Той започваше да говори, когато му хрумнеше или когато сметнеше, че трябва и много повече го интересуваше обстойното резюме, което правеше за себе си при всяко важно събитие, отколкото моето любопитство.
Най-накрая с къси изречения той ми изложи такива факти, които ме накараха да изпадна в състояние, близко до пълно оглупяване, защото в действителност проявите на тази още непозната наука, каквато е хипнозата например, са далеч по-ясни, отколкото това де материализиране на убиеца в присъствието на четирима души, които биха могли да го докоснат. Говоря за хипнозата, както бих говорил за електричеството, чието естество ние не знаем и чиито закони тъй малко познаваме, защото ми се стори, че тази афера може да се обясни само с необяснимото, т.е. с явление извън познатите ни природни закони. И все пак, ако имах мозъка на Рултабий, щях да имам като него предчувствие за някакво естествено обяснение, защото най-любопитното във всички мистерии на Гландие си беше естественият начин, по който Рултабий ги обясняваше. Но кой можеше да се похвали с мозъка на Рултабий? Оригиналните и нехармонични издатини по челото му аз не съм виждал на ничие друго чело с изключение на… на челото на Фредерик Ларсан, но там те са къде по-слабо изявени, и после, човек трябваше дълго да гледа челото на прочутия полицай, за да ги открие, докато издатините на Рултабий можеха очите ти да извадят — ако смея да си послужа с този малко силен израз.
Сред книжата, които ми бяха предадени от младия човек след аферата, има един бележник, в който намерих пълно описание на явлението дематериализация на убиеца и разсъжденията, които то е предизвикало у моя приятел. Мисля си, че е по-добре да ви предложа това описание, отколкото да продължа да ви препредавам моя разговор с Рултабий, защото се страхувам при такава сложна история да не добавя някоя дума, която да не е въплъщение на абсолютната истина.