Тайната на жълтата стая

Тук Рултабий се спря, за да си отдъхне. Сега разбирах необяснимото поведение на господин Робер Дарзак пред моя приятел и леснината, с която той успя да се добере до местопроизшествието. Всичко, което бях научил току-що, не можеше да не възбуди любопитството ми. Поисках Рултабий да каже нещо повече. Какво се бе случило в Гландие през тези осем дни? Не ми ли бе казал моят приятел, че сега срещу господин Дарзак има улики, не по-малко ужасни от намерения бастун?

— Всичко сякаш се обръща против него — ми отговори моят приятел — и положението става изключително тежко. А господин Робер Дарзак май съвсем не се тревожи! Греши, но нищо освен здравето на госпожица Станжерсон, което се възстановява с всеки ден, не го интересува. Докато не се случи едно събитие, още по-загадъчно от тайната на Жълтата стая!

— Не е възможно! — извиках аз. — Какво по-загадъчно от тайната на Жълтата стая?

— Да се върнем най-напред към господин Робер Дарзак — каза Рултабий, като ме успокояваше. — Казах ви, че всичко се обръща срещу него. Елегантните стъпки, открити от Фредерик Ларсан, приличаха много на стъпките на годеника на госпожица Станжерсон. Следите от велосипеда може да са от неговия велосипед; всичко проверихме. Откакто се е сдобил с този велосипед, гой винаги го е оставял в замъка. Защо точно в този момент го е отнесъл в Париж? Може би вече не му е трябвало да идва в замъка? Трябвало ли е осуетената женитба да доведе до скъсване на връзките със семейство Станжерсон? Всеки от заинтересованите твърди, че не. Тогава? Фредерик Ларсан смята, че „връзките били скъсани“ от деня, в който господин Робер Дарзак е придружил госпожица Станжерсон в големите магазини „Лув“, до деня след престъплението бившият годеник не е идвал в Гландие. Да си спомним, че госпожица Станжерсон е изгубила чантичката си и ключа с медното ухо в компанията на господин Робер Дарзак. От този ден до вечерта в Елисейския дворец професорът от Сорбоната и госпожица Станжерсон не са се виждали. Но може би са си писали. Госпожица Станжерсон е ходила за някакво писмо „до поискване“ в пощенския клон номер 40, писмо, за което Фредерик Ларсан е сигурен, че е от Робер Дарзак, защото за Фредерик Ларсан, който естествено не знае нищо за това, което се е случило в Елисейския дворец, е естествено да мисли, че самият Робер Дарзак е откраднал чантичката и ключето с намерението да пречупи волята на госпожица Станжерсон, присвоявайки си най-ценната документация на бащата, документация, която той ще възвърне, при условие че се оженят. Всичко това би било една съмнителна и почти абсурдна хипотеза, както ми казваше самият Фред, ако нямаше нещо друго, нещо друго, много по-сериозно. Най-напред нещо странно, което не мога да си обясня: по всяка вероятност господин Дарзак лично е поискал писмото от пощенския клон, писмо, вече взето от госпожица Станжерсон; описанието на човека, който се е явил на гишето, отговаря точка по точка на господин Дарзак. На въпросите на съдия-следователя той отрича да е ходил в пощенския клон; и аз вярвам на господин Дарзак, защото дори да приемем, че писмото е писано от него — което не ми се вярва, — той е знаел, че госпожица Станжерсон го е взела, защото вече го е чел в градините на Елисейския дворец. Значи не той се е явил на другия ден, 24-ти октомври, в пощенския клон номер 40 да иска писмо, за което предварително е знаел, че не е вече там. Според мен това е друг някой, който странно много прилича на него и той именно е крадецът на чантичката. Той е искал нещо с това писмо от собственичката на чантичката, от госпожица Станжерсон —