Тайната на жълтата стая

нещо, което не му е било дадено. Бил е много изненадан от това и си е помислил дали писмото, което е изпратил с надпис на плика „М.А.Т.И.С.Н.“, е било взето. Оттам и отиването му в пощенския клон, и настойчивостта, с която иска обратно писмото си. Връща се побеснял — писмото е било взето и това, което е искал, пак не му е било дадено! Какво иска той? Само госпожица Станжерсон знае. Както и да е, на другия ден става известно, че през нощта госпожица Станжерсон едва не е била убита, а на по-следващия ден аз откривам, че професорът е бил ограбен с помощта на това ключе, за което е ставало дума в писмото „до поискване“. И тъй, струва ми се, че човекът, който е отишъл в пощенския клон, трябва да е убиецът! И всичките тези разсъждения — от най-логичните, общо взето — върху причините за отиването на човека в пощенския клон си ги е правил и Фредерик Ларсан, но ги отнася към Робер Дарзак. Можете да си представите, че съдия-следователят, Ларсан и дори аз самият направихме какво ли не, за да вземем от пощенския клон всички подробности за странната личност от 24 октомври. Но не можахме да узнаем откъде е дошъл и къде е отишъл. Нищо друго освен това описание, което говори за прилика с господин Робер Дарзак! Пратих съобщение в най-големите вестници: „Дава се голямо възнаграждение на този кочияш, който е завел един клиент в пощенски клон номер 40 сутринта на 24 октомври, към десет часа. За справки — редакцията на «Епок», господин Р.“ Нищо не излезе от това. Човекът може и да е отишъл пеша. Но щом е бързал, може пък за мой късмет да е наел кола. В съобщението за вестниците не дадох описанието на човека, за да могат всички файтонджии, които в този час са возили някой клиент в пощенски клон номер 40, да дойдат при мен. Нито един не дойде. И аз ден и нощ се питах: кой е този човек, който така много прилича на господин Робер Дарзак и който на всичко отгоре купува бастуна, попаднал след това в ръцете на Фредерик Ларсан? Най-лошото е, че господин Дарзак, който в същия час — часа, когато неговият двойник е отишъл в пощенския клон — е имал лекции в Сорбоната, не се е явил. Някакъв негов приятел го е заместил. И когато го питат какво е правил в това време, той отговаря, че е отишъл на разходка в Булонския лес. Какво мислите за професор, който кара да го заместват, за да отиде на разходка в Булонския лес? Най-сетне трябва да знаете, че господин Робер Дарзак признава, че е отишъл на разходка в Булонския лес сутринта на 24-и, но съвсем не може да обясни какво е правил през нощта от 24-и до 25-и!… На Фредерик Ларсан, който му искаше това уточнение, той отговори много спокойно, че това как си прекарва времето в Париж засяга единствено него… След което Фредерик Ларсан се закле на висок глас, че той сам, без ничия помощ ще разбере как си е прекарал професорът времето. Всичко това, изглежда, подкрепя донякъде хипотезите на Големия Фред; а и фактът, че Робер Дарзак се е намирал в Жълтата стая, можеше да затвърди убеждението на полицая за начина, по който убиецът е избягал: господин Станжерсон го е оставил да избяга, за да избегне някакъв ужасен скандал! Впрочем точно тази хипотеза аз смятам за погрешна, тя заблуди Фредерик Ларсан и щеше много да ми хареса, ако не ставаше дума за невинен човек! Но! Дали тази хипотеза заблуждава наистина Фредерик Ларсан — това трябва да разбера!