Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Е! Фредерик Ларсан може би има право! — извиках аз, прекъсвайки Рултабий. — Сигурен ли сте, че господин Дарзак е невинен? Струва ми се, че доста неприятни съвпадения…
— Съвпаденията са най-големите врагове на истината.
— Какво мисли за това съдия-следователят?
— Съдия-следователят господин дьо Марке се колебае да обвини господин Робер Дарзак без някакво сигурно доказателство. Той не само ще настрои срещу себе си общественото мнение — за Сорбоната няма да говорим, но и господин и госпожица Станжерсон. Тя обожава господин Робер Дарзак. Колкото и за малко да е видяла госпожицата убиеца, много трудно ще накараме хората да повярват, че не е могла да познае господин Робер Дарзак, ако, разбира се, господин Робер Дарзак е бил похитителят. В Жълтата стая наистина е било тъмно, но все пак малката нощна лампа е светела, не забравяйте това. Ето, приятелю, докъде бяха стигнали нещата, когато преди три дни или по-скоро преди три нощи се случи това нечувано събитие, за което ви споменах преди малко.
XIV Глава
„Очаквам убиеца тази вечер“
— Трябва — рече ми Рултабий — да ви заведа на местопроизшествието, за да можете да разберете, или по-скоро да се убедите, че е невъзможно да се разбере тази история. Колкото до мен, аз мисля, че съм открил това, което другите още търсят… без ничие съучастничество и без намесата на господин Станжерсон. Докато не бъда сигурен точно кой е убиецът, не мога да кажа каква ми е хипотезата, но вярвам, че тази хипотеза е вярна и съвсем проста. Колкото до това, което се случи преди три нощи тук, в самия замък, през последните двайсет и четири часа ми се стори, че то надхвърля всички граници на въображението. И после хипотезата, която сега се надига дълбоко в мен, е толкова абсурдна, че почти предпочитам да си остана в мрачно неведение.
След което младият репортер ме покани да излезем; накара ме да обиколим замъка. Под краката ни хрущяха есенни листа; само този шум се чуваше. Сякаш замъкът беше изоставен. Тези стари камъни, тази застояла вода в рововете, които заобикаляха донжона, тази опустошена безрадостна земя, покрита с останките от последното лято, черните скелети на дърветата — всичко придаваше на това място, белязано с такава ужасна мистерия, най-злокобен вид. Като заобиколихме донжона, ние срещнахме Зеления, пазача, който не ни поздрави и мина край нас като през гробища. Изглеждаше като първия път, когато го бях видял през прозорците на дядо Матийо; пак с пушката, лулата и пенснето.
— Странна птица — прошепна ми Рултабий.
— Говорихте ли с него? — попитах аз.
— Да, но той няма какво да каже… измрънква нещо, вдига рамене и си отива. Обикновено живее на първия етаж на донжона — голяма стая, която преди е служела за параклис. Живее там като мечка. Не излиза без пушката си. Любезен е само с момичетата. Под претекст, че гони бракониерите, често се разхожда нощем; но подозирам, че има галантни срещи. Камериерката на госпожица Станжерсон му е любовница. Сега е много влюбен в жената на дядо Матийо, собственика на странноприемницата: дядо Матийо обаче държи изкъсо съпругата си и съм сигурен, че за Зеления е почти невъзможно да се добере до госпожа Матийо, което го прави още по-мрачен и мълчалив. Хубавец е, много се поддържа, почти елегантен… на четири левги наоколо жените лудеят по него.
Като отминахме кулата, която се намира в края на лявото крило, ние се озовахме зад замъка. Рултабий ми посочи един прозорец — един от тези, които гледат към апартамента на госпожица Станжерсон:
— Ако бяхте минали оттук преди две нощи в един часа сутринта, щяхте да видите вашия покорен слуга, покачен на стълба, с намерение да проникне в замъка през този прозорец!
Тъй като аз изразих някакво учудване от тази среднощна гимнастика, той ме помоли да обърна внимание на външното разположение на замъка, след което се върнахме в сградата.