Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Сега — рече моят приятел — трябва да ви заведа на първия етаж в лявото крило. Там живея аз.
За да се разбере по-добре разположението на местата, предлагам на читателите един план на първия етаж от това дясно крило — план, начертан от Рултабий на другия ден от необикновеното явление, което вие ще узнаете с всичките му подробности.
ПЛАН
На първия етаж на замъка (Дясно крило)
1. Място, където Рултабий поставя Фредерик Ларсан
2. Място, където Рултабий поставя дядо Жак
3. Място, където Рултабий поставя господин Станжерсон
4. Прозорец, през който влиза Рултабий
5. Прозорец, който Рултабий намира отворен на излизане от стаята си. Затваря го. Всички останали врати и прозорци са затворени.
6. Тераса над еркерна стая в приземния етаж
Рултабий ми направи знак да се изкача след него по внушителната двойна стълба, която свършваше с площадка на първия етаж. От тази площадка се стигаше направо до дясното или лявото крило на замъка през една галерия, която водеше и в двете посоки. Високата и просторна галерия бе разположена по цялото протежение на сградата и гледаше към северната фасада на замъка. Вратите на стаите с южно изложение се отваряха към тази галерия. Професор Станжерсон живееше в лявото крило на замъка. Госпожица Станжерсон имаше апартамент в дясното. Ние влязохме в галерията откъм дясното крило. Дебела тясна пътека, постлана върху лъснатия като огледало паркет, заглушаваше стъпките ни. Рултабий ми пошушна да вървя внимателно, защото минавахме пред стаята на госпожица Станжерсон. Обясни ми, че апартаментът на госпожица Станжерсон се състои от стая, вестибюл, малка баня, будоар и приемна. Естествено от едната стая в другата можеше да се минава, без да се налага да се използува галерията. Салонът и вестибюлът бяха единствените помещения в апартамента с врати към галерията. Галерията си продължаваше без чупки до източния край на сградата, където свършваше с един висок прозорец (прозорец 2 от плана). В последната си третина тя сключваше прав ъгъл с друга галерия, успоредна на дясното крило на замъка.
За по-голяма яснота галерията, която започва от стълбата до прозореца към изток, ще наречем дясната галерия, а тази част от нея, която стига до дясното крило под прав ъгъл — извитата галерия. Там, където пък двете галерии се пресичаха, се намираше стаята на Рултабий в съседство с Фредерик Ларсан. Вратите на тези две стаи се отваряха към извитата галерия, а апартаментът на госпожица Станжерсон — към дясната галерия (вж. плана).
Рултабий бутна вратата на стаята си, покани ме да вляза и дръпна резето, като затваряше вратата. Още не бях успял да разгледам как се е настанил, когато той извика от изненада и ми показа някакъв лорнет, оставен върху кръгла масичка с един крак.
— Какво е това? — питаше се той. — Какво прави този лорнет на моята масичка?
Трудно можех да му отговоря.
— Освен ако… — рече той, — освен ако… освен ако… освен ако този лорнет не е това, което търся… и… и… и това да е лорнет на някой, който страда от далекогледство!…
Той буквално се хвърли върху лорнета; пръстите му галеха изпъкналите стъкла… и тогава ме погледна страховито.
— О!… О!
Не преставаше с това О!… О!, сякаш тази мисъл го бе подлудила… Той стана, сложи ръка на рамото ми, засмя се като побъркан и ми рече:
— Този лорнет ще ме подлуди! Защото е възможно, видите ли, ако говорим теоретически, но ако говорим практически, това е невъзможно или… или… или…
На вратата се почука два пъти; Рултабий открехна предпазливо вратата; промъкна се някаква фигура. Познах жената на портиера — бях я видял да върви пред мен, като я водеха на разпит в павилиона и се изненадах, защото мислех, че тази жена е още под ключ. Тази жена каза много тихо:
— В паркета!
Рултабий отвърна: „Благодаря!“ и фигурата си замина. След като затвори грижливо вратата, той се обърна към мен и със зареян поглед произнесе някакви неразбираеми думи:
— Щом това е теоретически възможно, защо да не бъде и практически!… Но ако това е практически възможно, тази афера е невероятна!
Прекъснах монолога на Рултабий.
— Значи освободиха пазача и жена му? — попитах аз.
— Да — отвърна ми Рултабий, — настоях да ги освободят. Имам нужда от сигурни хора. Жената ми е напълно предана, а портиерът е готов да умре за мен… И тъй като лорнетът е със стъкла за далекогледство, аз естествено ще имам нужда от предани хора, които биха умрели за мен!