Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— А госпожица Станжерсон?
— Тя не е в стаята си!
— Да отидем там!
— Не отивайте! Човекът ще избяга, при най-малкия шум ще избяга… и разполага с три варианта — вратата, прозореца и будоара, където са жените…
— Ще стрелям…
— А ако не го улучите? Ако го раните само? Пак ще избяга. Да не говорим, че и той сигурно е въоръжен… Не, оставете да опитам аз… Отговарям за всичко…
— Както искате — съгласява се той с доста голяма охота.
Тогава, след като се уверявам, че прозорците на двете галерии са херметически затворени, поставям Фредерик Ларсан в края на извитата галерия пред прозореца, който бях намерил отворен и който аз лично затворих. Казвам на Фред:
— За нищо на света не напускайте прозореца, докато не ви повикам… Има много голяма вероятност човекът да се върне пак тук и да се опита да изчезне оттук, като го подгонят, защото е влязъл точно оттук и оттук е подготвил бягството си. Постът ви е опасен…
— Вие къде ще бъдете? — пита Фред.
— Аз ще скоча в стаята и ще го подгоня към вас!
— Вземете моя револвер — казва Фред, — аз ще взема вашата тояга.
— Благодаря — казвам, — вие сте смел човек.
И аз взех револвера на Фред. Щях да бъда сам срещу онзи човек, който пишеше в стаята, и този револвер наистина ми доставяше удоволствие.
И тъй, аз напуснах Фред, след като го бях натъкмил при прозорец номер 5 от плана и се насочих пак тъй предпазливо към стаята на господин Станжерсон, в лявото крило на замъка. Намерих господин Станжерсон с дядо Жак, който бе изпълнил моята заповед, като се бе ограничил да каже на своя господар само това, че е необходимо възможно най-бързо да се облече. Тогава аз накратко обясних с няколко думи на господин Станжерсон какво ставаше. Той също се въоръжи с един револвер, последва ме и скоро и тримата бяхме в галерията. Бяха минали само десет минути, откакто бях видял убиеца, седнал пред бюрото. Господин Станжерсон искаше веднага да се нахвърли и да го убие, толкова беше просто. Накарах го да разбере, че в желанието си да го убием не трябва да рискуваме да го изпуснем жив.
Когато му се заклех, че дъщеря му не е в стаята и че не я грози никаква опасност, той се успокои и ме остави аз да водя. Казах още на дядо Жак и на господин Станжерсон, че могат да дойдат при мен само ако ги повикам или ако дам изстрел и изпратих дядо Жак да застане пред прозореца в края на дясната галерия. (Прозорецът е отбелязан с цифрата 2 на моя план.) Бях избрал този пост за дядо Жак, защото мислех, че подгонен от стаята, убиецът ще побегне през галерията, за да стигне до прозореца, който предварително е оставил отворен, и когато, пристигайки там, където двете галерии се пресичат пред същия прозорец, се натъкне на Ларсан до извитата галерия, той ще хукне в дясната галерия. Там обаче щеше да срещне дядо Жак, който щеше да му попречи да скочи в парка през прозореца, в края на дясната галерия. Вероятно така би трябвало да действува убиецът в подобна ситуация. Беше добре ориентиран и аз не се съмнявах в тази хипотеза. Под прозореца отвън наистина имаше нещо като подпорка. Всички други прозорци на галериите гледаха от същата височина към ровове, така че беше почти невъзможно да скочиш оттам, без да си счупиш врата. Врати и прозорци бяха добре и здраво залостени, включително и вратата на килера в края на дясната галерия: и тях проверих набързо.
И тъй, след като посочих, както вече казах, поста на дядо Жак и след като го видях там, аз поставих господин Станжерсон пред прага на стълбата, недалеч от преддверието на дъщеря му. Всичко ме караше да предполагам, че щом подгонех убиеца от стаята, той щеше да се измъкне по-скоро оттам, отколкото през будоара, където бяха жените и чиято врата навярно бе затворена от самата госпожица Станжерсон, ако, както разсъждавах аз, тя се бе скрила в този будоар, за да не види убиеца, който щеше да дойде при нея! Каквото и да направеше, той щеше да попадне все в галерията, където моите хора го чакаха по всички възможни изходи.
Пристига и вижда вляво от себе си, почти до него, господин Станжерсон, тогава се измъква вдясно към извитата галерия, както между впрочем поначало е предвидил. Там, където двете галерии се пресичат, той забелязва едновременно, както обяснявам по-горе, вляво от себе си — Фредерик Ларсан в края на извитата галерия, а насреща — дядо Жак в дъното на дясната галерия. Господин Станжерсон и аз пристигаме отзад. Той е в ръцете ни! Повече не може да ни се изплъзне!… Този план ми се струваше най-мъдър, най-сигурен и най-прост. Ако можехме да поставим някого от нас направо зад вратата на будоара на госпожица Станжерсон, която се отваря към спалнята, може би щеше да се стори по-просто на някой, който не разсъждава, и да се направи засада и при двете врати на стаята, където се намираше човекът — тази на будоара и на преддверието; но в будоара ние можехме да влезем само през приемната, чиято врата бе грижливо затворена отвътре от неспокойната госпожица Станжерсон. И тъй, този план, който всеки полицай би могъл да измисли, се оказваше неприложим. Но аз, който съм длъжен да разсъждавам, ще кажа, че дори да имах свободен достъп до будоара, пак по първия начин бих построил плана си; защото всеки друг план за пряка атака през всяка една от вратите на стаята ни разделяше един от друг в момента на схватката с убиеца, докато моят план събираше всички в един център, който бях определил почти с математическа точност. Мястото, където двете галерии се пресичаха.