Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
Време за едно питиенце. Келнерът едва се удържаше да не сподели своята весела възбуда при мисълта за деянията на брачната двойка, прекарваща меден месец (настроение, което обхваща всеки французин при подобна мисъл), и побърза да ме уведоми, че младото английско семейство (единият му член всъщност бе от Уелс, но аз, естествено, се въздържах от пояснения) се е изнизало към града за по-евтина — и предполагам по-вкусна — вечеря в някоя скромна кръчмичка и се очаква да се завърне в някоя половин час. Заедно с тази информация погълнах и чашка млад калвадос. После се понесох пъргаво към стаята си, пренебрегвайки асансьора за ужас на целия хотелски персонал и спирайки по пътя само за миг, за да се подсмихна подигравателно при вида на двата акварела, командировани по разбираеми причини на площадката между етажите. На стената над леглото си заварих да трепти смътно белезникаво петно, отражение на уличния фенер — още една причина да негодувам от цената на стаята.
Изчаках да минат четирийсет и пет минути и в десет и пет извадих приемника — обемист предмет, доближаващ се по размери до „Как да овладеем изкуството на френската кухня“ (изданието на „Пенгуин“). Слушалките бяха включени, честотата — предварително настроена. (Действал на принципа на домашния уред, който ви буди в спалнята, щом бебето в съседната стая заплаче — или така поне твърдеше продавачът в магазина, който така лошо се бе порязал при бръснене, че приличаше на човек, извършил показен, но недотам искрен опит за самоубийство.)
— …И не е вярно, че от творбите му можеш да научиш нещо за самия него! — изръмжа мъжки глас, който веднага събуди у мен искрена неприязън.
— Нахапаха ме комарите. Защо все мен хапят? — Чуха се някакви шумове от банята. — Не съм казала, че от творбите му можеш да научиш нещо за него. Нито пък обратното. Просто е интересно да ги разгледаш — особено онези, които са създадени специално за дадено място. Ти много добре знаеше с какво се захващаш, когато се захвана с мен. Ако не ти харесва меденият ни месец, много съжалявам. Не, не ме докосвай — предпочитам да се почеша по ухапаните места.
Последваха шумове на безмълвно помирение: стъпки из стаята, шуртяща вода от мивката, отваряне на куфари и шкафове. След това чух и други звуци.
ЛЯТО
Общи размишления
Аперитив
Зеленчуци и салати
Студени хапки
Общи размишления
Интелигентният готвач най-често сам осъзнава, че формално структурираното меню престава да играе толкова съществена роля през лятото. Физическите ограничения, които останалите сезони ни налагат — затворени прозорци, уплътнени врати, закопчани догоре връхни дрехи, — постепенно отпадат като необходимост и редом с това външно „разпускане“ настъпва и едно разкрепостяване на духа, сравнимо с почти пълната свобода, предоставяна през летните месеци на децата от родните краища на бедния Митхауг, скандинавските страни: там дори понятието „час за лягане“ изведнъж спира да съществува при наличието на слънчева светлина двайсет и четири часа в денонощието — както и при мисълта, че после зимата ще упражни правото си, налагайки почти несекващ мрак. Разбира се, понякога усещането за по-широка свобода е способно по парадоксален начин да развали настроението ни и да предизвика тягостни мисли от рода на „Би трябвало да се радвам, но радвам ли се всъщност? Много съм напрегнат. Не мога да се отпусна. Ех, да можех да се поотпусна! Защо не ми е весело?“ И т.н. Известни признаци на подобно самоизмъчване забелязах в поведението на женската половинка от двамата младоженци, пристигнали в Лориан с твърдото намерение да изкарат медения си месец по всички общоприети правила. След като онази нощ подслушах разговора им в спалнята, на сутринта имах възможността скришом да ги понаблюдавам на закуска в печално полупразната трапезария на хотела: зад прикритието на „Монд“ зоркото ми око следеше движенията им през дискретна дупчица в страниците, която бях пробил с нагорещен пергел, а после поразширил с помощта на луксозната си писалка и с ловки движения на показалеца си. Бездарните картини в маслени бои, окачени по стените, бяха в пълна хармония с леко гранясалия вкус на изветрялото кафе, сервирано от заведението в онези огромни, уж непретенциозни френски купи, които именно с големината си и опростения си дизайн представляват пошла проява на свръхпретенциозност.