Дългът към удоволствието

В сравнение с гореописаните буламачи, моите кърита са много по-леки, игриви и изпълнени с живот и носят онова усещане за ярка индивидуалност и неповторимост на всеки отделен елемент или ингредиент, присъщо на истинския (в съпоставка с въображаемия и ориентализиран) Изток. Понякога — било за собствено удоволствие, било при по-специални поводи — приготвям курма, една от по-фините разновидности на кърито, която, благодарение на употребата на кисела извара се характеризира както с изтънчена пикантност, така и с утолителна благост. Готварският процес протича на два основни етапа — преди и след като се прибави капризната извара, която винаги може да ти скрои някой коварен номер, — така че цялата процедура е доста сложна и, както отбеляза моята позната по повод високопрофесионалната ми техника на рязане на лук, „голяма играчка“. По празници пък се случва да спретна набързо пилаф или „бириани“: тайната при тези ястия е в комбинацията между, от една страна, подправките към ориза — тъй разнородни по своята същност, че да постигнат незабравим ефект в съчетанието си — и, от друга, по-натрапчивия или по-лек вкус на придружаващото къри. Посочените две блюда добиват особена пищност, ако се спази екзотичната традиция да се поднесат с тънко златно покритие, макар че лично аз — въпреки здравословните качества, приписвани от векове на златото — в досегашната си практика винаги съм оставал разочарован от кулинарните приложения на този примамлив, но измамлив метал. (В европейските закони той е официално признат за безвредна хранителна съставка и е заведен под умопомрачителното с липсата си на въображение наименование „допустима от ЕС добавка E175“.) По произход пилаф и бириани са свързани с Великите Моголи: светлокожите завоеватели, превзели Индия от север през XVI век, така както векове преди това нормандците превзели Англия и се опитали да я цивилизоват. Брат ми имаше един златен бокал, най-вероятно подарък от някой прехласнат почитател, в който си държеше четките за рисуване — по мое мнение твърде просташка проява, дори и за Бартоломю. Не всичко, което заслепява с блясъка си, е злато (или Е175).