Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
— Може би някой ден ще имам удоволствието да ви демонстрирам това меню — вметнах закачливо и с елегантен, леко еротичен жест поднесох последното парче зряла папая към устните си, тръпнещи в очакване. (Господ сигурно е сътворил папаята при опит да усъвършенства пъпеша.) Междувременно по съседните маси в ресторанта келнерите заличаваха следите от обедното полесражение — раздигаха, замитаха, разместваха, пренареждаха, досущ като военни лекари, преглеждащи пострадалите след битката, или пък мародери, тършуващи за ценности сред труповете на бойното поле.
— Би било чудесно. Често ли готвехте къри за брат си?
— Да, Бартоломю беше страстен почитател на кърито. Случвало ми се е специално заради него да запретна ръкави и да забъркам едно къри — било в Норфък, където имах всички удобства, било в Прованс, където трябваше повечко да импровизирам, а веднъж дори в мърлявото му ателие в Ню Йорк, при почти полеви условия. Пристигах е благородната мисия да окажа братска помощ, запасен с увити в хартийки подправки, надиплени в тенекиена кутия от кафе (чието оригинално предназначение, въпреки излющения етикет, все пак си личеше от цвета, а и от специфичната многоъгълна форма на капака). Инак не се съмнявам, че в мое отсъствие Бартоломю е поглъщал невероятни, направо потискащи количества купешка туршия.
Предполагам, че кърито е едно от нещата, които силно са липсвали на Бартоломю, когато отиде да живее във Франция. Днес се позамислих над този въпрос тук, в Лориан, където лекият бриз навява едва доловимия мирис на море. Вечерята в хотелския ресторант беше неоправдано скъпа, прекалено амбициозна и за жалост белязана от характерната за французите безразборна употреба на подправки без достатъчно теоретична подготовка. (Единствено при споменатото вече агнешко къри в ресторант „Ла Купол“ усетих интелигентно и компетентно отношение към подправките.) Поднесоха ми уж пресни морски дарове (миди, скариди, жилави охлюви и една-две дъхави стриди), оваляни във всевъзможни, абсолютно несъвместими подправки — въпреки че афинитетът на всички морски деликатеси към кимиона е известен още от времето на древноримския чревоугодник Апиций. Тогава любимо занимание на римляните от високите касти било да си купят една голяма жива барбуна, да поканят гости за вечеря, да извадят рибата от водата и с разточителна наслада да наблюдават как тя бавно умира, променяйки цвета си (червено, оранжево, кафеникаво, мораво, сиво, сребристо). Вероятно в наши дни подобно развлечение, макар и похвално претенциозно и декадентско, а също твърде показателно за отношението ни към другите животински видове на планетата, все пак би ни дошло в повече. (Което всъщност важи за доста забавления от онова време.)
След вечеря проникнах в една стая на долния етаж. Отварянето на врата с електронна ключалка посредством кредитна карта е много по-трудно осъществимо в действителност, отколкото ни внушават по филмите (където героят се справя със задачата с почти смехотворна бързина), затова изпитах значително задоволство, когато открих, че наръчникът за техники на наблюдение на Мосад — надали ще го намерите в кварталната книжарница, но можете да си набавите фотокопие чрез малките обяви в по-параноичните специализирани издания за наемни войници — препоръчва просто да се снабдите с набор универсални секретни ключове (най-лесно ще ви е да подкупите някой портиер или пазач).
Стаята беше мебелирана по абсолютно същия начин като моята (тук — достолепно бюро, там — шкаф от тиково дърво, служещ за прикритие на минибар), но изглеждаше далеч по-просторна, макар цената на нощувката да бе еднаква за двете, вече бях проучил тарифите. Върху сгъваема дървена поставка гордо се перчеше обемист мъжки кожен куфар, а на леглото, широко разтворен, беше проснат по-скромен, но с по-твърди ръбове кафяв дамски куфар; две по-официални рокли бяха предвидливо — и спретнато — окачени в гардероба. Насочвайки за момент вниманието си към зеещия, почти по порнографски разчекнат куфар на кревата, тук-там зърнах палаво да се подава фино дамско бельо, но нямах време за по-подробни проучвания — всяка секунда беше фатална. Промуших ръка в единия от куфарите и извадих плик с документи за пътуване; документът, от който най-много се интересувах — заплануваният маршрут, изписан на ръка — услужливо бе положен най-отгоре. За по-малко от минута преписах интересуващите ме дати, часове и резервации в тефтерчето си с корици от молескин, грижливо окомплектовах документацията в първоначалния й вид и върнах пакета на мястото му. Високата и тънка, твърде префърцунена за моите вкусове лампа на нощното шкафче (кацнала до камара туристически брошури, дипляни и прочие хотелска информация) бе включена в стандартен европейски разклонител, който чевръсто подмених с мой собствен, почти еднакъв по размер, но доста по-специален по предназначение. Съжалявайки, че не разполагам с повече време, хвърлих последен поглед на стаята, за да се уверя, че няма следи от посещението ми, и бързо напуснах.