Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
— А нима ние не се държим така, когато ходим някъде? — попита той, опънал се върху не съвсем бялото канапе с омачкани от множество тела възглавници. Мястото, което всеки от двамата си бе избрал, поставяше Джоан над него и разкриваше пред погледа му великолепната изчистена линия на нейната челюст.
— Съвсем не — категорично заяви тя. — Когато разлеем нещо, си го почистваме. Освен това, винаги си тръгваме заедно.
— Това наистина бе необичайно — съгласи се Ричард; — Не мислиш ли, че на Джим май му стана лошо? А може и да се е ядосал.
— А може би страшно много се ядоса и от това му е станало лошо.
— На мен ли се ядоса?
— Ами, да — ти действително продължи да танцуваш с нея, дори след като той си бе облякъл палтото — обясни тя.
— За един ограничен, тесногръд еснаф е напълно естествено да има правото да танцува с любовницата си — бе унилият апатичен отговор на съпруга й, изгледал в юношеството си достатъчно филмови драматизации на подобна тематика.
Реакцията на Джоан бе учудващо категорична:
— Мерилин не ти е любовница. Тя ти служи само за параван.
— За параван? — Неочакваната фраза придаде екзотичен оттенък на кожата на Мерилин. Тя отново бе в ръцете му, само че усещането бе някак по-порочно и вълнуващо. Миризмата на парфюма й, с който обилно се бе поляла, задави отново обонянието му.
— За добре премислилия всичко, лукав, тесногръд еснаф, както самият ти го каза, е напълно естествено да има съпруга, любовница и параван — констатира Джоан. — Едно време параванът може и да е бил негова любовница или пък може да стане в близко бъдеще, но в момента той не спи с нея. И това е повече от ясно, понеже пред хората те се държат така, сякаш наистина го правят.
Ричард се облегна на друга омачкана възглавница, протестирайки:
— Прекалено е макиавелистическо, за да бъде истина. Това е декадентско, скъпа. Може би направих грешка, че те доведох тук. Трябваше да си останем на „Западна Тринайсета улица“. Помниш ли как полицаите галопираха с конете през снега?
— Правеха го едно време — преди петнайсет години. Но пък училищата там бяха невъзможни. И никъде не можеше да се паркира кола.
— Господи — възкликна той. — Помниш ли, когато веднъж я бях оставил на един паркинг как някакви глупаци, поправящи покрива на съседната сграда, бяха оплескали с катран цялото предно стъкло? Като се сетя и отново ме хваща бяс. — Но споменът за това го накара да изпита щастие.
— Това ти е ясно, нали? Ще останем да гнием тук завинаги — констатира Джоан, имайки предвид предградията. — Искаш ли по едно преди лягане?
— Мили Боже, не. Как можеш да понасяш повече алкохол? Според теб, трябва ли да се обадя на Джим и да му се извиня?
— Не бъди глупав. Може да прекъснеш нещо.
— Дали? — Неговата напарфюмирана псевдолюбовница, разголена в нечии други прегръдки? Мисълта предизвика неприятна, студена тръпка.
— Възможно е. Мерилин въобще не изглеждаше притеснена, след като той си тръгна. Точно обратното — изведнъж стана живеца на компанията.
Ричард се премести обратно на първата възглавница и промени темата:
— Бедната Рут, не изглеждаше да й е особено приятно. Май въобще не се забавляваше.
Джоан се изправи, царствена в своята дълга до глезените, небесносиня вечерна рокля с висока талия, и грабна бутилката от пианото. Дългото гърло се превърна на скиптър в ръката й. След това взе една използвана чаша за коняк, лисна остатъците от алкохол в камината, заслуша се в цвърченето на огъня и си наля от жълтеникавокафявата весело бълбукаща течност.
— Бедната Рут — повтори внимателно тя, настанявайки се отново на режисьорския стол.
— Така е — натърти Ричард, повишавайки глас. — А и как би могло да й е приятно с такъв мухльо като мъжа й?
— Джери не е мухльо — възрази Джоан. — Първо, той е великолепен танцьор, а също — и добър атлет. Има много неща, които би могъл да научиш от него.
— Не ще и дума. — Той се замисли за момент и реши, че може отново да подхване старата тема. — Ако Мерилин ми служи просто за параван, защо тогава танцува с мен толкова дълго?
— Може би ти си нейния параван. Ние също си имаме прикрития, ако не знаеш. Трябва да има равенство между жените и мъжете.
— Тогава с кого се среща Мерилин в действителност?
— С Джери?
— Невъзможно.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото е такъв мухльо. Единственото, което може, е да говори за борсата, да мята футболната топка и да танцува. — Всеки път при игра на футбол, когато бе улавял тъч, хвърлен от ръцете на Джери, Ричард бе усещал натрапчиво чувство за вина.