Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)

Много преди края на войната с Германия ръководството на СИС започна да насочва мислите си към бъдещия противник. В периода между двете световни войни по-голяма част от финансовите средства на службата се изразходваха за операции по проникването в Съветския съюз и за защита на Англия от това, което обобщено се наричаше „болшевизъм“. Когато поражението на страните на оста стана неизбежно, мислите на СИС се върнаха в старото обичайно русло. Скромното начало беше положено чрез създаването на неголямата девета секция за изучаване на старите дела за Съветския съюз и дейността на комунистите. За ръководител на секцията назначиха един сътрудник от МИ-5 на име Кари, който вече наближаваше пенсионна възраст. Той беше глух и не познаваше спецификата на работата в СИС. Освен това обстановката на изключителна секретност му пречеше да получава документи, които имат отношение към неговата работа. Впрочем, всички разбираха, че Кари е назначен временно и щом се съкрати обемът на работата срещу Германия, ще го сменят с кадрови сътрудник на СИС. През следващите седмици в разговори с колега от Москва обсъждахме бъдещето на девета секиия. Аз изписах доста хартия по този въпрос и ние анализирахме всички детайли. Възникналата ситуация, както си представях тогава, можете да има два изхода: или след оставката на Кари да го замени някой друг, или девета секция да се слее с пета. Каугил не се съмняваше, че ще се приеме второто решение. Той с въодушевление говореше за времето, когато ще се избавим от стария Кари и истински ще разгърнем работата против комунизма. Каугил имаше основание да се надява на това. След поражението на страните от оста щеше да настъпи режим на икономии и щатът на СИС щеше да бъде рязко съкратен. Изглеждаше почти невероятно при новите условия да се запазят двете контраразузнавателни секции: една — за решаване на много важния съветски проблем, а друга — за повече или по-малко незначителни въпроси. Непременно ще се стараят да обединят тези две секции и тогава Каугил като старши в службата ще бъде безспорен кандидат за началник на обединената секция. Моят съветски приятел се интересуваше дали няма да ми предложат ръководен пост в тази секция. Аз смятах, че е възможно да ми предложат. „Но може ли това да се каже със сигурност?“ — настояваше той. Толкова категоричен отговор, разбира се, не можех да дам. Коридорите на Броудуей бяха пълни със слухове за следвоенната реорганизация, повече или по-малко основателни, но беше невъзможно да се предположи какви изменения ще настъпят в служебния щат в мирно време. Мене можеха например да ме изпратят в чужбина за придобиване на опит в работата на място. Ние обсъждахме този проблем при няколко срещи. Накрая съветският колега ми зададе пряко въпроса, какво ще стане, ако предложат за началник на секция не Каугил, а мене. Отговорих му, че такова значитедно повишение в службата ще ми даде възможност за по-голямо влияние върху хода на събитията, включително и на моите назначения в бъдеще. Явно, моята свръзка с центъра на съветското разузнаване беше доволен от отговорите ми и каза, че се надява до следващата среща да получи определени инструкции за мене.