Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Ноъл — каза другият с удивление в гласа, — имаш последни новини за мен?
— Паметта на пациента се възвръща — потвърди Ноъл. Не му харесваше да нарушава лекарската тайна, но светът на военните бе по-различен от този на цивилните. Високият чин даваше власт и възможност да тълкуваш превратно правилата. Освен това Ноъл беше длъжник на Еди, който му бе осигурил тази работа. След като бе прекарал една година в центъра за лечение на наркомани, му беше трудно да си намери работа в цивилния сектор.
Чу се как въртящият се стол на Еди изскърца.
— Какво, вече? — гласът му звучеше невярващо.
— Доволен съм от неговия напредък — призна Ноъл, като му се искаше заслугата за това да е негова. — Никак няма да се учудя, ако възстанови всичките си спомени в рамките на месец.
Последва пауза на стъписване.
— Ами какво ще кажеш за нараняването на фронталния лоб? Някакви признаци, че това му влияе неблагоприятно?
— Не, доколкото мога да забележа, но всъщност още е твърде рано, за да ти дам категоричен отговор.
— Той спомни ли си за последната си бойна задача?
— О, не. Съсредоточих вниманието си върху двете години преди това. Не е необходимо да събуждаме отново неприятни спомени, докато по-ранните не се възвърнат.
— Правилно.
— Но си спомня пленничеството. Много откъслечни спомени, прекалено разпокъсани, за да можем да ги сглобим. Спомня си името на човека, който го е разпитвал… да видим — Ноъл погледна в бележника си. — Сюн Ки се казва.
— Дали е издал военни тайни?
— Още не сме стигнали до там. Пациентът мълчи като риба, когато се опитвам да измъкна някакви подробности от него.
Замислено мълчание от другата страна на жицата.
— Оценявам това, че ме държиш в течение.
— Хмм — отвърна Ноъл.
Честно казано, тази работа никак не му беше приятна, но просяците не могат да избират. Освен това, ако спомените на пациента засягаха националната сигурност, Еди имаше право да знае.
— Дръж ме в течение — каза неговият стар приятел.
— Тъй вярно — отговори Ноъл, възприемайки военния език, който Еди използваше с такава лекота.
Той остави слушалката и пъхна папката на Гейб Рено в чекмеджето. Искаше му се по същия начин да може да скрие и угризенията на съвестта си.
Малъри разгледа миниатюрната цигара с тревога.
— Откъде я взе? — попита тя приятеля си. Реги имаше толкова ярки лунички, че се виждаха дори сега, когато двамата седяха в сумрачния сутерен, превърнат в скривалище. Старият диван с пъстра дамаска беше плесенясал, а имаше и няколко скъсани пружини и човек трябваше да внимава да не седне на неподходящо място.
— Един тип на плажа ми я даде безплатно — похвали се той.
Сложи я между устните си и щракна запалката.
— Я почакай — запротестира Малъри. — Точно за това ни предупреждаваха в часовете по здравно обучение. Можеш да се пристрастиш.
— Няма начин — възрази той. — Те говореха за твърдите наркотици. Всички хлапета от гимназията пушат марихуана. Тя е безвредна.
Той доближи пламъчето до края на цигарата.
Малъри го наблюдаваше колебливо. Тя знаеше, че Реги е безразсъден, но в случая отиваше твърде далече. Пламъчето освети ярката му рижа коса и сините му очи блеснаха. След това то изчезна, оставяйки ивичка пушек, която се издигна вертикално нагоре.
Имаше странна миризма. Малъри се поотдръпна, наблюдавайки реакциите на Реги. Той дръпна силно и последва раздираща кашлица. Реги се засмя на себе си, а очите му се навлажниха.
— Нека опитам пак — каза той.
Този път успя да погълне дима, без белите му дробове да се свият конвулсивно. Задържа дъха си точно както бе виждал да го правят по филмите. Малъри също затаи дъх.
Реги я погледна и се засмя, издухвайки дима в лицето й.
— Ау, вече го усещам — каза той. — Все едно летя. Страхотно!
Обзета от прилив на любопитство, тя потисна отвращението си.
— Искаш ли да опиташ? — попита я той, протягайки ръка с цигарата към нея.
— Все още не — каза Малъри.
Представи си как ще реагират родителите й, ако разберат, и се отдръпна.
Реги нямаше защо да се притеснява. Баща му бе умрял отдавна, а майка му беше на работа.
— Уаууу — възкликна той, като дръпна още веднъж. — Божичко, това нещо така те отпуска. — Реги се излегна върху две съседни възглавници. Намръщи се явно бе попаднал на скъсана пружина.
Малъри за миг му завидя. И тя самата имаше нужда малко отпускане. Беше напрегната. Нейният свят сякаш всеки миг щеше да се разпадне и тя не знаеше как да спре това.
Но инстинктивно усещаше, че пушенето на цигара с марихуана не решава въпроса.