Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Не можах да спася нищо от кабинета му във Виен, където го арестуваха.
В последните месеци от живота си Едуар беше преместил опитите си от Колдкорт в едно студио под наем на улица „Вълнолом“ във Виен. Постъпката му бе странна, защото преди това бе работил единствено в дома си или в помещенията си в Лодун. По време на процеса Обвинението беше натрупало доста точки с този факт, твърдейки, че Едуар е крил дейността си от семейството и прислугата си.
Една сутрин Едуар отключил студиото и намерил на масата в лабораторията си някаква много мъртва и много окървавена жена. Първата му реакция била да изхвърчи на улицата и да крещи за помощ — постъпка на невинен човек, както бе посочил неговият адвокат. Тя била просякиня, която продавала по улиците сувенири и цветя, а Обвинението изровило свидетели, които били видели Едуар да й дава пари, твърдейки, че това е бил начинът да я примами в къщата си. Едуар бе признат за виновен в опит да използва смъртта й, за да задвижи магическия си уред и бе екзекутиран само седмица след това.
По-късно Никола бе научил, че Инспектор Ронсард изобщо не се почувствал удовлетворен от този случай. Шест месеца след смъртта на Едуар Инспекторът разкрил измамата и разбрал, че жената е била убита от някакъв местен главорез на име Рюбен. Рюбен бил убит, при опита за арест от страна на Префектурата като това реабилитира Едуар, но детективите на Короната не стигнали по-далеч. Никола се бе заел със случая оттам, откъдето го бе зарязал Ронсард и работи месеци наред, докато открие връзката с бившия покровител на Едуар, Конт Монтес. Доказателствата бяха неубедителни и доколкото основният свидетел бе една от по-долнопробните метреси на Монтес, която бе присъствала, когато Контът вербувал Рюбен и която по онова време умираше от сифилис, Никола знаеше, че нещата никога няма да стигнат до съд. Освен това Монтес нямаше да бъде обвинен в некромантия, а само за поръчковото убийство на просякинята.
Никола искаше той да изживее много по-големи страдания. Пое си дълбоко дъх и се застави да мисли за настоящето, а не за миналото.
— Не знам как е възможно Октав се е добрал до каквото и да е. И нещо не мога да се насиля да повярвам, че е успял да възпроизведе работата на Едуар със собствено вдъхновение.
— Не — съгласи се Рейнар — Въобще няма вид на вдъхновен, ако разбираш какво искам да кажа. Стори ми се, че от него лъх на професионален измамник.
— Изобщо не бих се изненадал — и добави неохотно — А имаме и още един проблем. Тази вечер Ронсард беше в Габрил Хаус.
Рейнар се сепна.
— Изобщо не е смешно.
— Не се шегувам. Беше в градината и наблюдаваше сеанса. Забелязах го, когато си тръгвах. И той ме видя, естествено, но не достатъчно отблизо, за да ме разпознае, като се има предвид, че са минали години откакто не ме е виждал без каквато и да е маскировка.
След процеса Никола избягваше контакти с Ронсард, първоначално защото кроеше планове да го убие, а след това защото градеше легендата на Донатиен.
— По дяволите — Рейнар скръсти ръце — Това може извънредно да усложни нещата.
— Напълно ми е известно — изражението на Никола бе горчиво — Ако той разбере, че имаш нещо общо с Донатиен, това ще му посочи отговорите на множество загадки.
Рейнар бе участвал отблизо в доста от по-раншните им обири, когато имаха нужда от средства за кампаниите срещу Монтес.
— Но поне засега няма причина да подозира участие от страна на Донатиен.
Рейнар не пожела да остави темата.
— Ами, ако е видял сферата? Няма начин да не я е познал, точно както и ти. Това би му дало всички основания да подозира, че е замесен член от семейството на Виляр. А ако те свърже с Донатиен…
— Трябва да приемем, че я е видял и я е помислил за творение на Едуар. Това може да го отведе право при нас.
Стените на околните постройки сякаш надвиснаха над тях и Никола си каза, че това са само сенки и игра на въображението. Погледна отново към Валент Хаус и видя Крак, който се връщаше.
— Най-напред ще трябва да докопаме Октав и да премахнем уликата.
Рейнар философски сви рамене, очевидно удовлетворен от изоставянето на проблематиката точно в тази точка. Никола си пожела да беше също толкова ведро настроен.
Крак стигна до тях и каза:
— Там има алея със заковани прозорци, които гледат към конюшнята. Никакви коне, никаква карета. Ама доскоро са били там.
Никола изруга и потисна желанието си да изрита основата на най-близката стена.
— Той знае, че сме по петите му. Не знам дали е разбрал, че точно аз съм бил отзад на каретата, но знае, че някой го преследва.