Любовта на Лайла
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Масларов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовта на Лайла». Краткое содержание книги:
Знаеше, че й бе доставил удоволствие, че за кратко бяха били свързани възможно най-силно. Сега обаче не знаеше какво да й каже, защото единственото, което искаше да промълви, бе, че я обичаше.
— За какво си мислиш? — прошепна тя. Той се отърси от унеса.
— Мозъкът ми още не работи.
Лайла се засмя тихичко, с обич. Размърда се и се намести така, че да го гледа в лицето.
— Тогава ще ти кажа за какво си мисля аз — рече тя и го целуна лениво и нежно. — Харесвам устните ти — добави и захапа лекичко долната. — И ръцете ти. Раменете, очите — изрече сетне и прокара върха на пръста си по гръбначния му стълб. — Всъщност сега не се сещам за нещо в теб, което да не ми харесва.
— Ще ти го напомня следващия път, когато решиш да се заяждаш с мен — рече Макс и приглади косата й назад — харесваше му да я гледа как се разпилява върху чаршафите. — Направо не мога да повярвам, че съм тук, с теб.
— Нима не усещаше още от самото начало, че ще стане така?
— Да, усещах — потвърди той и очерта с пръст устните й. — Ала си казвах: гладна кокошка просо сънува.
— Подценяваш се, професоре! — укори го Лайла и обсипа лицето му с леки лениви целувки. — Ти си красив мъж с великолепен ум и състрадателност, на която човек не може да устои — допълни тя и Макс видя по очите й, че не се шегува. — Беше красиво, когато ме люби тази нощ. Това бе най-красивото нещо, което ми се е случвало през живота.
Лайла видя, че този път той не бе смутен, а просто не й вярваше. Сега беше беззащитна, бе разголила душата си и точно затова едва ли имаше нещо, което да я обиди повече.
— Извинявай — рече тя и се дръпна. — Сигурно думите ми прозвучаха изтъркано.
— Лайла…
— Всичко е наред, не се безпокой — увери го тя и стисна устни, за да се овладее и гласът й отново да стане нехаен и ведър. — Излишно е да усложняваме нещата. — Седна в леглото и тръсна назад коса. — Ние, професоре, сме възрастни, зрели хора, няма защо да си погаждаме номера и да разиграваме театро. Приятно ни е заедно, и толкоз. Нали?
— Не съм съвсем сигурен.
— Не искаш ли да живеем ден за ден? Или ако предпочиташ, нощ за нощ? — засмя се Лайла и се наведе да го целуне. — А сега, след като се разбрахме, ще си вървя.
— Остани! — помоли Макс и успя да я хване за ръката, преди тя да бе станала от леглото. — Не си отивай. Никакви номера. Никакви усложнения — допълни той, взирайки се съсредоточено в нея. — Но остани с мен тази нощ.
Тя се усмихна.
— Ще те прелъстя още веднъж.
— Надявах се да ми кажеш точно това — засмя се и Макс и я притегли към себе си. — Искам да си с мен, когато се пукне денят.
ОСМА ГЛАВА
Лайла беше в обятията му, когато слънцето изгря, за да плисне през прозорците златната си светлина и да прогони сетните сумрачни сенки. Струваше му се невероятно, че главата й бе положена на рамото му, а дланта й бе отпусната нежно върху сърцето му. Спеше дълбоко като новородено, сгушена до него, за да й е топло и уютно.
Вече се съмваше, но сърце не му даваше да я събуди и той продължи да лежи, притаил дъх. Птиците бяха подхванали утринния си хор. Бе толкова тихо, че Макс чуваше шумоленето на вятъра в дърветата. Знаеше, че скоро ще заблъскат чукове и ще писнат бургии, които ще нарушат спокойствието и ще върнат него и Лайла в действителността. Затова и му се искаше да удължи тази кратка интермедия между загадъчната нощ и забързания ден.
Помилва я по косата и тя се сгуши още по-близо до него. Той си спомни колко щедра беше в онези непрогледни сънени часове. Струваше му се, че стига да си го помисли, да го пожелае, и Лайла щеше да се извърне към него. Бяха се любили отново и отново — без да продумват, в съвършен синхрон.
Щеше му се да повярва в чудеса и да си мисли, че тази нощ е била по-особена, изключително важна не само за него, ала и за нея. Страхуваше се да приеме думите й за чиста монета.
Никой досега не ме е карал да се чувствам така.
Но те продължаваха да се въртят в главата му и да му вдъхват надежда. Ако Макс внимаваше, ако бе търпелив и обмисляше предварително всяка своя стъпка, може би чудото все пак щеше да стане.
Не мислеше, че бе подходящ за ролята на принца, ала въпреки това нежно извърна лицето й към себе си и я събуди с целувка.
— М-м-м! — проточи тя и се усмихна, но не отвори очи. — Може ли още една?
От гласа й, пресипнал от съня, пак го плисна желание. Забрави, че се бе зарекъл да бъде внимателен. Отново долепи устни до нейните, за да възпламени кръвта й още преди Лайла да се бе разсънила.