Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Смяташ ли, че нещо друго може да бъде по-лошо от това? — тихо попита Ранд и Перин настръхна.
Но все пак срещна погледа на Ранд, без да трепне.
— Хиляди пъти — отвърна Перин също толкова тихо. — Аз в убийство няма да участвам. Ако ти участваш, ще застана на пътя ти. — Мълчанието се проточи, две немигащи сиви очи бяха приковани в две сиво така немигащи, златни.
Мин изгледа двамата мъже навъсено и раздразнено изсумтя:
— И двамата сте тъпаци. Ранд, много добре знаеш, че никога няма да издадеш такава заповед, нито ще позволиш някой друг да я даде. Перин, и ти знаеш, че няма да го направи. Какво тогава сте се наежили като петли?
Сюлин се изкиска, но на Перин му се дощя да попита Мин много ли е сигурна, въпреки че не можеше да изрече този въпрос точно тук. Ранд прокара пръсти през косата си, после поклати глава, досущ като човек, който не иска да се съгласи с човек, когото го няма. Или с някакъв глас, какъвто чуват само лудите?
— Никога не е лесно, нали? — тъжно каза Ранд след него. — Горчивата истина е, че и аз не мога да реша кое би било по-лошо. Нямам добри възможности за избор. Те сами са се погрижили за това. — Изглеждаше паднал духом, но в миризмата му закипя гняв. — Живи или мъртви, те са като воденичен камък на врата ми и така или иначе ще го скършат.
Перин проследи погледа му към пленените Айез Седай. Сега те се бяха изправили, всички накуп, въпреки че дори така успяваха да се държат малко настрана от трите усмирени. Мъдрите около тях ги държаха изкъсо, ако се съдеше по жестовете им и по изопнатите лица на Сестрите. Май Мъдрите бяха по-подходящи да ги пазят и от Ранд.
— Мин, ти видя ли нещо? — каза Ранд.
Перин се сепна и погледна предупредително към Сюлин и Нандера, но Мин тихо се изсмя. Облегната на коляното на Ранд, наистина приличаше на Мин, която познаваше навремето.
— Перин, те знаят за мен. Мъдрите, Девите, може би всички. И им е все едно. — Имаше си един талант, който криеше, също както той криеше за вълците. Понякога тя виждаше образи и аури около някои хора и понякога знаеше какво означават те. — Не можеш да разбереш какво е, Перин. Когато започна, бях на дванадесет години и не разбирах, че трябва да го пазя в тайна. Всички смятаха, че просто си измислям. Докато не казах на един мъж на съседната улица, че ще се ожени за жената, с която го видях, само че той вече беше женен. Когато избяга с нея, жена му доведе цяла тълпа пред къщата на лелите ми и твърдеше, че аз съм виновната, че съм използвала Единствената сила над съпруга й или че съм дала на двамата някакво биле. — Мин поклати глава. — И тя не беше много наясно. Просто трябваше да обвини някого. Заговори се дори, че съм Мраколюбка. Преди това в града бяха дошли няколко Бели плаща, опитваха се да разбунят хората. Както и да е, леля Рана ме убеди да кажа, че просто съм подслушала какво си говорят, а леля Мирен обеща да ме наплеска затова, че разправям клюки, а леля Джан каза, че ще ми даде да разбера. Нищо не ми направиха, разбира се — знаеха истината, — но ако не бяха толкова спокойни, защото още бях дете, щях да пострадам и може би щяха да ме убият. Повечето хора не обичат някой да знае разни неща за бъдещето им; повечето хора не искат дори сами да го знаят, освен ако не е нещо хубаво, разбира се. Дори лелите ми не обичаха. Но за айилците аз съм нещо като Мъдра.
— Някои могат някои неща, други не — каза Нандера, сякаш това обяснение беше достатъчно.
Мин отново се изсмя и се пресегна да докосне Девата по коляното.
— Благодаря ти. — Тя намести краката си и вдигна очи към Ранд. Отново се усмихна и сякаш засия — и това се задържа дори след като стана сериозна. Сериозна и никак доволна. — Колкото до твоя въпрос — нищо, което да е от полза. Таим има кръв в миналото си и кръв в бъдещето, но това всеки може да го предположи. Той е опасен човек. Те сякаш трупат образи около себе си, също като Айез Седай. — Косият й поглед през присвитите клепачи към Дашива и другите Аша’ман подсказа кого има предвид. Около повечето хора рядко имаше образи, но Мин твърдеше, че Айез Седай и Стражниците винаги имат. — Проблемът е, че това, което виждам, е съвсем мъгляво. Мисля, че е защото държат Силата. С Айез Седай, изглежда, често е така и още по-лошо става, когато наистина преливат. Кируна и другите с нея имат какво ли не около себе си, но са толкова близо една до друга, че… ами… всичко просто се сгъчка наедно повечето време. При пленничките е още по-мътно.