Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Управлението по метеорология и съвещателният съвет усилено започнаха своята работа — съобщи Юкинага. — Трябва да се побърза. Сега, след осъществяването на тригодишната програма за изследване на мантията, те разполагат с огромна мрежа от наблюдателни станции, снабдени с най-модерна апаратура. С тях сътрудничат много институти и лаборатории. Практически те са успели да обхванат всички области от науката за Земята. Напълно е възможно сред тях да се намери и такъв, който да сумира измененията в движенията на земната кора на Японския архипелаг и да…
— Чудесно, нека се стараят, ние имаме само полза от това — усмихнато каза Наката. — На нас ще ни помогне и председателят на научно-техническия съвет. Ще разполагаме с всички техни данни, без те да подозират това. Нали професор Тадокоро също използува този метод, а ние само го усъвършенствуваме. За тях морското дъно засега е като бяло петно, което е коз в нашите ръце.
— Юкинага-сан, на вас сигурно ви е неприятно да чуете, но ние се готвим да използуваме някои наши изобретения — сви рамене Ямадзаки. — Какво бихте казали за подслушващо устройство към компютъра?
— До къде стигнахме — въздъхна Юкинага. — Как се решихте на такава стъпка?
— Нямаме друг изход — Наката с кисело изражение на лицето си хапеше ноктите. — Устройството регистрира входните и изходните сигнали и предава импулси. Ако анализираме информацията, която влиза в компютъра, можем в общи черти да определим какъв е въпросът и какъв отговор е дал компютърът.
— Да считаме, че нищо не съм чул — безнадеждно махна с ръка Юкинага. — Ще се доверя на вас. Доколкото ми е известно, в последно време някой в международния съвет по геодезия и геофизика е започнал да проявява повишен интерес към измененията в земната кора на Японския архипелаг. Но ако учените от целия свят съсредоточат своето внимание върху Япония, тогава…
— Колкото и да работим, работата няма край. От утре започваме изследванията — силно извика Наката, като хвърли на масата записките. — Тази вечер да се напием, а? Онодера-кун, няма ли да отидем да пийнем нещо вместо сънотворно? По случай запознаването ни. Впрочем, твоят случай е особен — ти поне за известно време ще излезеш от Токио, затова…
— Идеята не е лоша — каза Онодера и като погледна часовника си, стана. — Ако е за час-два — чудесно.
Ясукава остана сам в кантората. Всички отидоха в бара, който се намираше на последния етаж на построения неотдавна небостъргач в района Ойоги.
Нощно Токио както винаги бе потопено в потоци светлина. Студената синкава светлина на живачните лампи се сливаше с бялата на автомобилните фарове и с червената на стоповете. Скоростната магистрала, осветена с жълти натриеви лампи, се извиваше като гигантски смок. Небостъргачите, наподобяващи черни чудовища, в този час гледаха с милиарди ярки очи. Токио, най-оживеният град в света, където живеят дванадесет милиона жители… славни и жизнерадостни хора, знаещи чудесно да се забавляват. И Японският архипелаг, на който е разположен този град — гигант… Наистина ли може да се повярва в това?! Нима може да се очаква, че ще се случи такова нещо? Този град, най-големият в света… Може да се каже, че земята, на която се намира той, е малка, но все пак тя се простира на дължина две хиляди километра и заема площ триста и седемдесет хиляди квадратни километра. Тази земя носи върху себе си не само един три хиляди метра висок връх, но и планини, гори, поля и реки… и сто и десет милиона жители с необходимите за техния живот градове, промишлени предприятия, жилищни домове и пътища… Едва ли! Такова нещо не може и да се помисли. Абсурд! Онодера с неподвижен поглед гледаше нощта през тъмното стъкло. А ако все пак това се случи, ако все пак се сбъдне това, от което се плаши професор Тадокоро… Какво ще стане тогава с този гигантски град и с кипящия в него живот? А скромните надежди на тези сто и десет милиона хора? Надежди, които те таят в сърцата си и възлагат на утрешния ден на своята процъфтяваща върху тези острови страна. Те мечтаят да си построят собствен дом, да си родят и отгледат деца, които да влязат в университет, да пътуват в чужбина. Какво ще стане с надеждите на тези сто и десет милиона души? На момичетата, мечтаещи да станат певици, на момчетата, които искат да станат художници, на мъжете, търсещи мимолетно удоволствие във виното, във веселата беседа с жени или получаващи малка радост от риболов, от игра на голф или на карти. Какво ще стане със скромните надежди на тези хорица?…