Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Днес премиерът провежда съвещание с министрите на водещите министерства — промърмори Куниеда, като прелистваше бележника си. — А в други ден ще се състои извънредно заседание на Съвета по икономическите въпроси. Тази вечер в Акасака ще се срещне с началника на плановото управление и с министъра на промишлеността и търговията. Сигурно разглеждат десетгодишния план за капиталовложенията на японската индустрия в чужбина.
— Ако е така, добре са го измислили — каза Наката, като си хапеше ноктите. — Само да не се бърза прекалено много, могат да се получат големи противоречия вътре в страната и в чужбина. Току-виж и нашата тайна престане да бъде тайна. Трябва да се действува внимателно, с мярка…
— Но каквито и да са резултатите от изчисленията по програма „Д“, задграничните капитали няма да бъдат излишни за нас — намеси се Ясукава. — Та нали ако там не се окажат рентабилни, могат да бъдат върнати обратно… А може това да стане повратен момент в историята на страната и японската икономика да получи международен характер в огромен мащаб. Всяко зло за добро.
— Ти май вярваш повече в отрицателния резултат — раздразнено каза Куниеда.
— Откровено казано, не ми се вярва нашите опасения да се сбъднат — ококори се Ясукава. — Та нали Япония е достатъчно голям остров. Простира се на дължина две хиляди километра… Имаме си и свои Алпи…
— А как е в управлението на Силите за самоотбрана? — попита Куниеда.
— Началникът едва убеди председателя на обединената група на началник-щабовете — Ямадзаки освободи яката на ризата си и изтри тъничката струйка пот. — Получи се странен разговор. Председателят твърдеше, че подобни изследвания са глупост. От позицията на военните е така. Той каза, че пълното евакуиране на населението като операция е невъзможно и такава ситуация не може да съществува. И какъв смисъл има да се разработва подобна глупост? Началникът на управлението спори с него и когато вече не знаеше какви аргументи да изтъкне, изведнъж председателят сякаш се досети за нещо и се съгласи: „Да, разбрах, ще действуваме“. Така се договориха, без да назовават нещата с техните имена.
— Нима е разбрал? — попита Куниеда.
— Не е разбрал, но кой знае защо е почувствувал. Решено е да се разработи стратегически план „Д–2“ с участието на най-добрите щабни офицери и умове от института към Силите за самоотбрана. При секретност от най-висша степен…
— Какъв предлог ще използуват? — заинтересува се Юкинага. — Едва ли…
— Не се тревожете, предлогът е ядрена война — отвърна Ямадзаки. — Разбира се, това е анахронизъм. Но всички подразбират каква е работата и няма да дрънкат.
Вратата се отвори със силен трясък и в стаята, устремен като танк, се втурна професор Тадокоро.
— Какво стана с „Кермадек“? Още ли не е пристигнал? — Това беше коронната му фраза напоследък. — Къде се бави още? Да не би корабът да се е разбил и потънал?
— Не се тревожете, всичко е наред. Корабът, на който се намира „Кермадек“, е преминал остров Рюкю и утре ще бъде в Моджи — Наката говореше, като размахваше във въздуха телеграмата на Онодера.
— Всяка минути ни е скъпа, а тук… Та нали някъде под Японския архипелаг всяка секунда стават някакви изменения. Не зная как ще се развият те, но ни е необходимо колкото се може по-бързо да ги установим. Нашата работа в същност е борба с времето…
Разнесе се звукът на зумера. Ясукава вдига телефонната слушалка и след малко произнесе:
— Разбрах, веднага на мястото ще отиде Катаока от Института към Силите за самоотбрана. Той е отличен специалист.
— Какво е станало? — с известно безпокойство попита професор Тадокоро.
— Някаква част от двигателя на „Кермадек“ се нуждае от поправка. Онодера сам не е могъл да се справи — равнодушно съобщи Наката. — Всичко ще бъде наред. Катаока е гений. Няма машина, която да не е оживяла в ръцете му.
В това време Катаока беше в Йокосука, където се занимаваше с бързото преустройване на кораба „Йошино“, закупен от Американския военноморски флот преди две години. В Япония го използуваха за обучение на военен персонал. Идеята да се преоборудва и включи в изпълнението на програма „Д“ беше на Катаока, който много бързаше с ремонтирането му, тъй като трябваше да се подготви място за „Кермадек“, да се оправи пусковата система, да се измени нещо в електронното снаряжение. И това изискваше повече от половин месец.
— Тогава аз също ще отида в Моджи. Може, нали? — предизвикателно заяви професор Тадокоро.
— Но, сенсей… — Наката ококори очи, — дори и да отидете…
— Иска ми се… още веднъж да погледна в какво положение е западната част на Япония — Обличайки сакото си, професорът се изпъчи като капризно дете. — Доскоро мислех, че всичко ще се оправи, но сега ме тревожи Асо-Кириманският вулканичен пояс.