Потъването на Япония

Конвойният кораб „Такацуки“ с водоизместимост три хиляди и петдесет тона, предназначен за действия с управляеми от разстояние вертолети и с ракетни дълбочинни бомби беше спуснат на вода в периода на превъоръжаване на Силите за самоотбрана. След това известно време беше в резервите, а преди година влезе в строя като кораб със специално предназначение. Сега вертолетите бяха демонтирани от него, а на кърмата върху спускови релси за мини беше сложена поставка специално за „Кермадек“. Разбира се, това беше идея на Катаока, който по специалност беше инженер по електроника, а освен това вземаше участие и в оборудването на военните кораби. „Такацуки“ имаше двувинтов турбинен двигател с мощност шестдесет хиляди конски сили и сега браздеше океана на изток от Японския архипелаг. Работеха по уплътнен график. За две седмици по указания на професор Тадокоро „Кермадек“ извърши повече от двадесет потопявания в района между 142° и 145° източна дължина и 34° и 45° северна ширина. В откритото море Санрику, където вече се чувствуваше устременото на юг студено Курилско течение, за батискафа ставаше все по-трудно. През цялото време вълните бяха високи и над водата се разстилаше гъста белезникава мъгла. „Кермадек“ се люшкаше като черупка от подводните приливни течения. На няколко пъти се извива силна буря, видимостта беше почти нулева и се налагаше да отлагат потопяванията. Имаше и такива дни, когато около „Такацуки“ обикаляха чуждестранни наблюдателни кораби. От всекидневните потопявания кожата на Онодера посивя, бузите хлътнаха, очите му се възпалиха. Дори не успяваше да се обръсне. Започнаха да го мъчат болки в ставите и безсъница. Пък и работата с „Кермадек“, макар и незначително, се отличаваше от тази с „Вадацуми“. Но преди всичко го измъчваше еднообразието. При всекидневните потопявания на седем-осем хиляди метра дълбочина батискафът наподобяваше шамандура в бушуващо море. Под командуването на професор Тадокоро Онодера маневрираше, включваше прожектори, пускаше подводни осветителни ракети, правеше снимки, пренавиваше видеофилми, пускаше зад борда и на дъното измервателна апаратура. На големи дълбочини температурата се понижаваше до два-три градуса, от апаратурата лъхаше леден студ, а след всяко потопяване се налагаше да сменят сушителите, защото в противен случай в гондолата всичко ставаше мокро. При това в набързо преоборудваната гондола, запълнена с всевъзможни уреди, нямаше място дори да се обърне, а всяко потопяване продължаваше няколко часа. Естествено накрая Онодера се измори и физически, и душевно.