Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Ясен беше само фактът, че ако старецът не бе обърнал внимание на съобщението на Куниеда за срещата на учените с представители от Кабинета на министрите, ако не беше се заинтересувал от хотел „Палас“, за програма „Д“ и дума не можеше да става. Главата на Юкинага не побираше само едно нещо — какъв бе този столетник — старец, отдавна оттеглил се от политическия живот, но запазил своето влияние. Той видя със собствените си очи как старият покани премиера в своя дом и с две-три думи го накара да приеме програмата. А обкръжението на стареца? Някакви подозрителни личности, мъже с проницателни, остри погледи, изглежда, бяха телохранители, и прелестно младо момиче…
Някакъв легендарен свят, страшен и привлекателен…
— Възможно е този старец да е измислил нещо и сам, независимо от нашата програма — предположи Куниеда, като си загасяваше цигарата.
— Искам да те попитам що за човек е той? — каза Юкинага.
— И аз не съм наясно. С него сме от една провинция, но когато започнах да разплитам нишката на хората от нашата провинция, тя изведнъж се скъса. Несъмнено, в своето време той е бил водеща фигура в правителствените и финансовите кръгове. Дори има много книги, написани за него, но нима в тях може да се разкаже всичко? Почти всички хора, които са го познавали и биха могли да ни разкажат нещо за него, са измрели. Вероятно разцветът на неговата дейност е бил по времето на Манджурските събития. При това къде каквото е могъл да вземе, е взел. Премахнал е този или онзи, дали със собствените си ръце или с чужда помощ, но в случая това не е толкова важно. По времето на последната война напълно се откъснал от всякаква дейност и се отдал на спокоен живот и затова не е обявен за военен престъпник. А след войната отново се активизирал и развил голяма дейност, но когато преминал осемдесетте, спрял непосредственото си участие в политическия живот. И въпреки това разни политически деятели и до този момент се обръщат към него или за съвет, или с молба да примири враждуващи страни. Старият познава сегашния премиер много отдавна, още като редови член на партията. Веднъж му помогна да се спаси и от политически скандал. Изобщо премиерът не смее да му противоречи.
— И сега, благодарение на неговото влияние, започна осъществяването на програма „Д“ — приключи Куниеда и слезе на долния етаж.
Юкинага остана сам в стаята и продължи разсеяно да мисли. Власт, нейните тъмни кътчета, нишки… И той е въвлечен в тази тъмна бездна на задкулисната игра. Всичко ставаше като в кошмарен сън… Почувствува, че нещо неприятно се надига в душата му. Той, който всячески избягваше водовъртежа на сложните човешки отношения, тъй като не умееше да се оправя в тях и затова беше избрал пътя на науката, изведнъж е въвлечен в политическа тайна! Какво ли щеше да стане по-нататък?
2
Старомодният израз „да се подвизаваме на световното поприще“ внезапно получи гласност някъде през септември.
„Не е ли по-добре за здравето на нацията вътрешнодържавните работи да се поемат от жените и старците, за да могат младите мъже да се отправят отвъд морето, където ще станат «зрели личности от световен мащаб»“? — питаха във вестниците.
— Мисълта „да се подвизаваме на световното поприще“ означава ли нова политика на правителството по отношение на младежта? — попита журналистът в интервюто си с началника на канцеларията.
— Да, може да се тълкува и така, но ми се струва, че проблемът няма да свърши само с това — отговори началникът. — Във всеки случай японската икономика не може да съществува без тесни връзки с целия свят. Изглежда, е време вече цялото японско общество да напусне границите на страната за нова дейност, която би допринесла полза на цялото човечество. Няма винаги да се пържим в един тиган — може да стигнем до самоотравяне…
— Започна голяма кампания под лозунга „да се подвизаваме на световното поприще“ — засмя се Наката, като четеше интервюто на началника на канцеларията.
— И това ли е план на Наката-сан? — попита младият Ясукава.
— Не, измислиха го политиците и чиновниците, посветени в положението на нещата. Разбира се, не без нашето участие.