Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
„Наслаждавайте се! — почти молитвено си помисли Онодера, като гледаше морето от светлини. — Поне сега, докато е все още възможно, се веселете както трябва. От всеки миг извличайте радост, защото той няма да се върне, няма да се повтори. Дори и да останете със спомена за скромна, малка радост, е по-добре, отколкото нищо. Радвайте се сега, веднага, без закъснение. Страхувам се, че «утре» може и да няма.“
— Тръгваме ли? — Наката погледна часовника си и стана.
— Тази нощ всички ще се наспим както трябва.
— Мисля, че твоят апартамент е в ред — каза Юкинага на Онодера. — Ясукава поръча на администрацията да се погрижи за него.
Когато приближиха към касата, миниатюрно момиче с рокля в моден за този есенен сезон бежов цвят със зеленикав оттенък, погледна Онодера в лицето и силно възкликна:
— А! Дали не греша, но вие сте…
— А-а… — Онодера изведнъж си спомни това момиче. — Мако-чян, нали…
— Да, точно така. Значи сте ме запомнили! Благодаря ви, вие ме трогнахте Онеда-сан… не, Онодера-сан.
— Вярно. Вие работехте в „Мирт“, нали?…
— Да, но оттогава изобщо не сте идвали там. Юри-сан така съжалява, че не сте я научили да се гмурка с акваланг — проговори момичето, което се казваше Мако. Без да обръща внимание на своя солиден партньор, тя се прилепи към Онодера. — Моля ви, елате да ни видите! Йошимура-сан ми каза, че сте се уволнили от тяхната фирма. Истина ли е?
Онодера мрачно кимна.
— Но… — запъна се момичето — заповядайте отново… Позвънете… Непременно…
— Много е мила — не без ирония забеляза Куниеда. — Хостеса ли е?
— Да, за какво ли ме срещна — промърмори Онодера, като погледна момичето, което чуруликайки си със своя партньор, се отправи в залата. — Може би трябваше да я предупредя на никого да не разправя…
— Мисля, че не си струва, тя в нищо не ни подозира — каза Наката. — При това утре ти ще си вече в морето, по-скоро на неговото дъно.
Като се прибра в квартирата си в Аояма, Онодера завари телефонната касета за запис на телефонни разговори в отсъствие на абоната напълно използувана.
Той я пренави и прослуша. Повечето от позвъняванията бяха от фирмата. Последен зазвуча женски глас. Като върна още веднъж на това място, Онодера започна да слуша внимателно и разпозна гласа на Рейко:
„Пристигнах в Токио и позвъних… Благодаря, че тогава… Скоро след това баща ми почина. Смятам да замина за Европа, след като привърша погребението, може би през втората половина на септември. Ако имате възможност, позвънете ми в Хаяма. Наистина, между нас няма нищо особено, но…“
Тук гласът спря и настъпи тишина. Онодера тъкмо се готвеше да пренавие лентата, когато гласът прозвуча отново тъжно и дрезгаво: „Искам… с вас… Извинявайте?“.
Той пренави лентата, помисли малко, след което изтри записа.
С куфар в ръка Онодера излезе в общия коридор и погледна през прозореца. Долу до една кола, скрита в храстите, се прегръщаше влюбена двойка. Онодера се отдръпна с въздишка. Изведнъж земята отново заехтя, блокът се залюля. Изгаснаха всички лампи, разнесе се звън на счупени стъкла. Някой завика в тъмното. Като се хвана за рамката на прозореца, той още веднъж се заслуша в бученето и трясъка. „Силно е“ — помисли си. Един след друг трусовете разлюляха тъмнината. Зад прозореца със счупеното стъкло избухна синя светлина. Земята се клатеше, сякаш възнамеряваше да събори мрака.